Chapter 95

159 39 2
                                        

- Той е щял да ти предложи!? – Найл възкликва в невярване. Кимвам. – Не мога да повярвам... - той въздиша, крайно изумен. Със сигурност, доста бързо е и не е като Луи да предприеме такава огромна крачка, но хайде де? В първият ден, в който се запознахме аз спах в апартамента му. Това не е ли достатъчно, за да разбера какво ще направи? – Ти трябва да оправиш това.

- Как се предполага, че ще направя това? – питам. След като бях оставен съвсем сам зад ресторанта, аз питах Найл дали би било възможно да остана в къщата му и за щастие можех. И ето къде сме, ядейки пица в мръсотията, която той нарича апартамент.

- Не знам... - казва, поклащайки глава. – Искаш ли да се ожениш за него?

- Да. Разбира се, че искам. Но той скъса с мен, помниш ли? – усещам нуждата да припомня на Найл, спечелвайки си изтощителен стон от него. Набирах номера на Луи хиляди пъти, надявайки се да вдигне. Но никакъв отговор. Тогава грабвам телефона на Найл и се опитвам да му звънна от неговия номер, за всеки случай, той може да вдигне на някой от тях вместо това. Тон след тон и никакъв отговор. Не вдига. Мамка му, всъщност почвам да се притеснявам сега. Добре ли е? Какво, ако нещо се е случило?

- Той не отговаря. Мислиш ли, че той е добре?

Найл свива рамене. Мамка му. В този момент всичко, което правя е крайно безсмислено. Дори не мога да го накарам да говори с мен. Как по дяволите се предполага, че мога да поискам прошка?

- Предполагам, че Лиам всъщност е прекарал нощта с него, нали? Имам предвид, че той не го е оставил сам след като е чул какво се е случило. – заключавам, постоянно притеснен за здравето на Луи. Найл свива рамене още веднъж. Това момче знае ли НЕЩО като цяло?

- Надявам се.

Изведнъж един от телефоните ни извибрирва драстично и аз се паникьосвам. Екранът на моя телефон е черен, затова Найл получава обаждане. Той поглежда телефона си и после обратно мен.

- Той е. – казва. Изправям се и преминавам с пръсти през косата си нервно.

- Давай тогава! Отговори! – почти извиквам, нетърпелив да чуя гласа му. Очаквам Найл да пусне Луи на високоговорител, за да може и двамата да чуем какво той ще каже, но без лоялност той отива в спалнята си и започва разговор с него. Стои там като че ли години. Опитвам се да подслушвам и да чуя нещо, но разговорът е едностранен. Найл не казва много, просто слуша как Луи обяснява всичко. Оставя мълчанието да ме измъчва.

SurviveOnde histórias criam vida. Descubra agora