Това.
Това може би е най-добрият начин да прекараме последния ден от пътуването си. На най-високата палуба сме, лежейки под слънцето и вятъра развява косите ни и наистина това е хубав пикник. Гледката от стаята ни наистина е хубава, но нищо не се сравнява с това. Няма значение накъде погледнем сега, ние сме заобиколени от чиста океанска вода. Може би е малко хладно, но имаме достатъчно късмет да сме сгушени под одеялата. Това е най-хубавият круиз, на който съм бил. Обичам това, че съм способен да прекарвам толкова много време до Луи. Имам предвид, че връщайки се вкъщи и двамата ще имаме своите си животи. Няма значение дали сме съквартиранти, защото в края на деня и двамата работим и нямаме време да излизаме.
Обожавам толкова много Луи, че чак е болезнено. Наистина физически боли. Понякога, когато застане до мен гърдите ми изгарят от болка. Пожелавам си неговата обич толкова много, че сърцето ми го иска през цялото време. Примерно точно сега. Той стои едва на две крачки разстояние. Целият увит в одеялото, гледайки океана докато вятъра разбърква кафявата му коса. Толкова е близо до мен, но по някакъв начин го чувствам толкова далеч. Ако има някаква невидима бариера между нас то това е въздържането ми да не се хвърля отгоре му. Затова просто гледам. Мога да го видя в профил. Неговия красив и скъп профил. Той присвива очи, за да избегне слънцето и аз никога не съм го намирал толкова спиращ дъха.
- Бях забравил какво е чувството. – въздиша срещу вятъра, накланяйки глава назад. Приближавам се до него и издърпвам кошницата с хлебчетата до нас.
- Какво е усещането? – питам, наистина незнаещ каква е сегашната тема. Луи най-накрая се обръща към мен с присвити сини очи. Той протяга ръка към мен и стиска моята силно. Всяко докосване от негова страна кара тялото ми да се чувства леко, но има и удоволствие в същото време. Трудно е за обяснение. Всичко, което знам е, че сърцето ми пулсира бързо и имам усещането, че летя, но в същото време се чувствам и релаксиран. Знам, че звучи глупаво, няма значение. Няма значение какъв смисъл има. Важното нещо е, че усещането е хубаво.
- Това. Усещаш, че си напълно свободен и.. и..
- Щастлив. – вземам думата от устата му. Той кимва. Знам отлично какво има предвид. Отне доста време преди да имам шанса да забравя всички страхове и да се фокусирам върху това, което има значение.
YOU ARE READING
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
