Survive

Chapter 85

Напрежението е непоносимо. Последните няколко дни ме подлудяваха и разочароваха по много начини. Здравето на Луи е добре, затова и моето. Имам предвид, да съм честен... всичко между Луи и мен беше добре, освен факта, че нямаше никаква страст. Никаква. След инцидента, когато доктора препоръча да не бъде активен така, ние бяхме толкова отегчени. Състоянието му е много по-добро и не съм го виждал да пуши от доста време. Доста добра промяна е, да съм честен. Сега съм любител на мириса му без да бъда изцяло покрит от миризмата на цигари. И нещата бяха добри... НО АЗ ПОДЛУДЯВАМ. Тази не-секс политика ме кара да се възбудя от малки неща. Нямам „мое време". Луи и аз спим на едно легло всеки ден и е различно. И всеки път, когато съм сам вкъщи аз съм обезпокоен или от телефонно обаждане, или от някое от момчетата, което е дошло без да уведоми.

- Може ли да ми помогнеш да завържа това? Нямам търпението за тази глупост. – Луи казва докато идва към мен облечен с работните си дрехи и отвързаната вратовръзка. Въздъхвам и ставам от дивана. Заставам пред него и започвам да завързвам възела на черната му вратовръзка. Господи, изглежда толкова секси точно сега, не го прави по-лесно за мен. Носи черни панталони и бялото шими пъхнато вътре. Косата му е направена нагоре в хубав перчем, не мога да си помогна и го гледам като полудял. Когато завързвам вратовръзката му той забързва към спалнята, за да вземе палтото си.

- Кога ще се върнеш у дома? – изскимтявам и насочвам дългите си крака към вратата на спалнята. Облягам се на рамката с кръстосани ръце и го гледам докато оправя вратовръзката си пред огледалото.

- Не знам по дяволите. Може би след няколко часа или нещо такова. Не благоволих да проверя графика си. – Луи се сопва. Не беше в такова лошо настроение. Не знам дали е защото не е пушил отдавна, или поради същата причина като мен. Без значение и двамата сме в лошо настроение и трябва да оправим това. Искам да поема инициативата и просто да го съблазня, защото го искам толкова шибано много. Но не мога. Ако той получава рецидив, когато се изтощи то всичко ще бъде по моя вина, защото не изглежда да мога да го държа в гащите си. Представете си? Никога не ще бъда способен да забравя себе си.

- Добре, ще ми липсваш. – измолвам се и той минава покрай мен. В нуждата си го следвам до входната врата, чакайки го да ме целуне за довиждане. Обикновено не съм отчаян за целувка, но точно сега ще умра за някакъв вид физическа привързаност от него.