Survive

Chapter 19

След като почти не съм спал миналата нощ тази сутрин се събуждам наистина късно. След като най-после съм отворил очите си Луи вече се е прибрал от работа. Той имаше ранна смяна днес. Той тръгна около седем сутринта и желанието му да доведе момчетата миналата вечер беше причина за лоша идея. Не разбирах как успява вечер да си легне толкова късно, а сутринта да стане наистина рано. Днес аз съм се събудил от звука на каната и врящата в нея вода. След като съм седнал на леглото Луи веднага ме забелязва.

- Сънлива сутрин. – Луи казва с чаша Йоркширски чай в ръка.

- Сутрин.. – казвам с крайно дрезгав глас. Луи изглежда много щастлив днес за разлика от мен. Усмивката му очевидно е на лицето му и той бързо прекосява разстоянието до всекидневната. Застава пред мен с цел да привлече вниманието ми. Всъщност искам да проверя телефона си, но той явно има важни новини.

- Повишиха ме днес!

- Какво? Това е прекрасно, Луи! Поздравления. – казвам по-развълнувано от предназначеното. Не знам дали е от това, че са го повишили, или от това, че Луи сияе от чисто щастие сега. Слънцето блести тази сутрин.

- Ще ми плащат двойно повече и ще работя само три дни! Бях толкова щастлив като разбрах. Познай какво намерих по пътя за вкъщи.

- Какво? – това е толкова вълнуващо. След дългата нощ запълнена с кошмари, това е наистина добра промяна, за да се събудя с такава енергия тази сутрин. Луи бавно извади непознати ключове и ги размаха във въздуха. Присвивам очи в опит да погледна по-близо, все още не съм се разбудил напълно. Ключове... Ключове за кола?

- Взел си кола?

- По дяволите, да, направих го! Взех тази, за която ходихме преди. Паркирана е отзад. Сега няма да вземаме таксита или пък автобуси. Не е ли супер?

- Да, наистина е, Луи. Толкова се радвам за теб. – казвам и ставам, за да го прегърна. Увивам ръце около малкото му и стегнато тяло. Той заравя лице във врата ми и ме прегръща по-силно. Усещам, че искам да го целуна, но разбира се знам, че не мога. Когато се отделяме от прегръдката аз му се усмихвам и изваждам телефона си. Имам съобщение от непознат номер. Намръщвам се срещу екрана, а после усмивката ми бавно нараства.

- Имам я.

- Какво? – Луи пита.

- Имам работата. – повтарям.