Survive

Chapter 71

- Исках да ти кажа от началото... но той не ми позволи. – Лиам казва и поглежда надолу към ръцете си. Поклащам глава. След като исках да открия истината след толкова време, сега ми се иска никога да не знаех. Мислех си, че съм подготвен за каквото и да е. Мислех си, че съм готов, всичко, което знаех е, че аз заслужавам да знам истината. Съвсем малко знаех, че те ще стоварят тази бомба върху мен. И сега Луи е на вратата и аз ще трябва да го погледна право в очите със знанието, което имам. Не мисля, че съм способен да понеса това. Наистина.

- Той знаеше отпреди пет години. Но по едно време ние си мислехме, че се е излекувал от това... - продължава и аз виждам как очите му започват да се подуват. Толкова е странно да го гледам така уязвим пред мен. – Не беше. Получи писмо у дома си. Това, което ти никога не отвори. Буквално се казваше, че здравето му само се влошава. Ето защо той отиде да види семейството си. И ето защо аз резервирах това пътуване до Барбадос.

Всичко идва на мястото си сега. Всичко изведнъж придобива перфектен смисъл. Ето защо той винаги се задъхваше. Ето защо той изчезваше винаги преди и сега. Ето защо той припадна от нищото и ето защо... ето защо не иска да бъде с мен. Знаел е, че умира и е искал да ми спести болката от това да стана по-привързан и от това да гледам как той се бори с тази болест всеки ден от живота си. Още съм много шокиран. Все още не мога да позволя на себе си да плача. Още се опитвам да асимилирам всичко това.

- Слушай. Когато той отвори вратата, ти имаш да вземаш важно решение. Или късате и продължавате по разделени пътища, правейки го по-лесно и за двамата. Или ти оставаш до него каквото и да става. Но в този случай ти ще трябва да бъдеш подготвен и да се изправиш срещу последствията. Заедно.

Мамка му. Това е твърде много наведнъж. Буквално просто научих и сега трябва да решавам дали искам да го напусна, или не. О, господи...

- Късмет, приятел. – Лиам казва и напуска всекидневната. Изправям се и поглеждам през прозореца. Мога да чуя как отваря вратата за Луи.

- Мислех си, че Хари е напуснал. Защо той...? – чувам Луи да пита Лиам. Лиам не отговаря, той просто прегръща Луи и излиза от апартамента, оставяйки нас двамата сами.

Стоя на прозореца и нервно гриза ноктите си. Чувам приближаващите стъпки на Луи. Сърцето ми бие силно и бързо както часовниковите стрелки. Всичко е просто нереалистично. Като, всъщност случва ли се? Не може ли просто да бъде ужасен кошмар, от който ще бъда събуден всяка секунда сега? Накрая се обръщам да видя моя най-прекрасен Луи да стои там и да съблича якето си, както и да събува обувките си. Той ме поглежда и влиза във всекидневната със загриженост в очите си.