Survive

Chapter 26

Няколко дена по-късно.

Луи:

Мамка му, не мога да мисля правилно точно сега. В съзнанието ми е пълна бъркотия, а тялото ми е нестабилно. Треперя и не изглежда да мога да го спра. Има няколко причини, които да го причиняват. Може би е от това, че не ядох почти нищо днес. Ядох сандвич и пих кафе за закуска. Не съм ял дори обяд. Вместо това ядох шоколад и пих Редбул. И сега пуша друга цигара и имам чувството, че съм извън контрол. Страхувам се, защото никога не съм се чувствал така преди. Нуждая се от помощ. Не знам какво се случва с мен и не знам как дори да го спра. Не знам даже дали ще мога да го спра. Имам предвид... че трябва. Очевидно е, че трябва. Но ъм.. никога не е траяло толкова дълго преди. Както казах. Не знам какво да правя. Не знам, не знам, мамка му, не знам.

- Добре ли си? – Хари ме пита, когато се присъединява при мен на дивана. Не мога да се доверя на гласът си сега, затова само кимвам. Дали ще разбере? Не. Разбира се, че не. Цялото ми тяло трепери и аз дори не го поглеждам.

- Аз, ъм.. – започвам. Не знам дори какво да му кажа, как да му кажа и от къде да започна. Щях да му обясня ситуацията, ако можех. Но не мога. Едва разбирам и себе си. Въпреки че чувството е малко странно, то е все така познато. Случвало ли се е преди? И ако се е случвало, как съм преминал през него?

- Ти.. ? – Хари опитва. Прочиствам гърлото си и поклащам глава.

- Не знам... чувствам се странно и не знам какво става. – обяснявам. Хари се намръщва и взема вестника. Поставя го на масата и се извръща към мен, давайки ми изцяло вниманието си.

- Да не е от храната, която си ял?

- Не може. Аз почти не ядох днес.

- Тогава може би това е проблема. Искаш ли да ти направя нещо? Макарони и сирене може би? – предлага. Дори това да е най-милият жест, стомахът ми просто се преобръща при мисълта за храна.

- Не, аз прекарах няколко дена с това. Никога не ми е ставало така и защо сега да е толкова очевидно? – Хари потъва в тишина. Отговорът ми му е прозвучал крайно незадоволително. Той изведнъж грабва телефона ми от масата и започва да прави нещо. После ми го подава и аз виждам, че е набрал доктор Нелсън. Щях да възразя, но си помислих, че не е добра идея.. Благодаря му и поставям телефона на ухото си. След това се изправям от дивана и отивам в стаята си. Не искам да чува разговора ни, затова го оставям и затварям вратата след себе си. Минаха тонове от звуци преди доктора да отговори.