Survive

Chapter 47

- Благодаря ти, че ми позволи да остана тук.. – промърморвам докато Лиам ми помага да разопаковам. Не съм опаковал много, както по принцип щях да направя, просто взех последните необходими неща за някой друг ден. Лиам изсумтява, когато поставя освежените и изпрани чаршафи и възглавници на леглото.

- Няма проблем приятел. Съжалявам, че нещата между теб и Луи не проработиха между другото..

Въздишам. Да. Аз съжалявам също. Оглеждам добре стаята за гости. По-голяма е от стаята, която имах като дете. Въпреки това е празна. Като цяло има малко мебели. Просто легло, гардероб и високо огледало. Останалото е... моите неща разпръснати по леглото и земята.

- Как върви между теб и Нанси? – изкашлям се, отчаяно опитвайки се да сменя темата. Той просто свива рамене.

- Добре предполагам. – това не звучи убедително като цяло, но честно дори не ми пука. Просто попитах, за да разчупя напрежението. Не може да ми пука по-малко. Всичко, за което мога да мисля е Луи. Луи. Луи. Луи. – О, добре. Почини си докато можеш, защото довечера сме на парти.

Алкохол, наркотици, момичета, момчета, музика, танци. Това не остарява ли? Със сигурност съм отегчен. Удрям чашата си с тази на Лиам, Зейн и Найл и ние го наричаме първата напитка за деня. Вече е полунощ и ние сме прекарали два часа, стоейки на опашката, за да си вземем. Но както в сексистките клубове те чакат дамите да минат първи, а момчетата остават да чакат.

Наистина мислех, че момчетата ще ме изоставят скоро след като с Луи скъсахме, но ето ме на клуб с тях. Не изглежда правилно предполагам. Чувствам се толкова празен и отегчен без Луи наоколо. Той е единственият, който се шегува с всички и пуска коментари за всеки. Той е винаги единственият, който ни размива и единствения, който се грижи за мен. И докато момчетата са фокусирани в това да се забавляват, в главата ми има една единствена мисъл. Къде е Луи?

И когато съм се запитал точния въпрос, отговарям си сам само като чувам гласа на Луи зад мен. Обръщам се просто за да го видя как стои по средата на дансинга, хванат от другите си приятели Фред и Кайл.

- Погледнете! Там е Томо! – Лиам възкликва с глас по-силен от музиката. Усмивки нарастват върху лицата им. Виж какъв позитивен ефект той оказва върху ВСИЧКИ! Защо и аз не мога да бъда така?