Survive

Chapter 91

Преживявали ли сте някога безсъние? Добре, със сигурност мислех, че имах... досега.

Постоянната вина относно всичкото „нещо" с Антъни ме подлудява. Не мога да ям. Не мога да се отпусна и най-лошото от всичко- не мога да спя. Отнема ми доста време, за да заспя, няма значение колко рано Луи и аз си лягаме, аз винаги завършвам с това да лежа буден с часове. Когато най-накрая заспя не трае дълго като цяло. Събуждам се на всеки час или от обезпокояващ сън или от необяснима причина. И когато се събудя няма връщане назад. След като отворя очите си, съзнанието ми започва да се скита. Просто има толкова много неща, които ме безпокоят. Целувката, факта, че ме е толкова страх да кажа на Луи, притесненията ми относно здравето на Луи и още някои неща. Премислям всичко и това ме подлудява.

Просто лежа там. Съзерцавайки живота с очите си, гледайки от покрива. Луи беше забелязал липсата ми на сън, просто защото съм ексцентричен и уморен с всеки ден. Стигна доста далеч в този момент. Трябва да му кажа преди това да стигне по-нататък.

- Лу? Може ли да говоря с теб за нещо? – казвам и усещам топлината да се надгражда с мен. Луи повдига поглед докато отпива глътка от чаената си чаша. Той поставя чашата върху масичката за кафе и намаля звука на телевизора.

- Разбира се, какво е? – той обръща цялото си внимание към мен. Господи, изглежда толкова добре, стоящ там. Носейки бялата ми тениска и черно бельо. Косата му е мека и навсякъде, изглежда толкова спиращ дъха. Просто, но ефикасно. Просто, когато отварям устата си, за да започна непланирано изречение, телефона на Луи извибрира. Погледът му се насочва върху екрана и той прокълнава под дъха си.

- Съжалявам, но трябва да приема това. Важно е. Ще бъда точно тук всъщност. Просто една секунда. – защитава се и отива в спалнята си, за да приеме разговора. Чувствам облекчение от стреса, когато издишвам дълбоко. О, Господи. Щях да му кажа, но нямам никаква идея какво по дяволите ще кажа или как ще го кажа. Секунда всъщност, може би да му кажа точно сега не е най-добрата идея? Имам предвид, че ние сме сами и сме вкъщи. Ако той иска да откачи или да получи някакъв нервен срив, той със сигурност ще. Затова по-добре да бъдем на някое публично място, където той ще се опита да се успокои и да се надяваме, че няма да ми крещи много? Не знам. Просто правя това, което правя винаги. Просто се опитвам да намеря причина, за да отложа това.

- Съжалявам за това. Та, кажи ми? – Луи изведнъж казва и сяда на дивана до мен. Паникьосвам се. Трябва да кажа нещо! Казах му, че искам да говоря с него за нещо, затова трябва да изляза с нещо! Тогава вземам най-лошото решение някога- да следвам инстинктите си.

- Добре.... Имам ъм... един приятел! Той целунал някого дори когато е във връзка и сега се разкъсва заради това, че не знае какво да прави...и... аз не знам какво да му кажа. Имаш ли някаква идея? – казвам и забелязвам Луи да се мръщи объркан.

- Кой е този твой приятел? – казва подозрително. Подръпвам косата си нервно. – Найл ли е?

- Какво? Не!

- Лиам?

- Не! Те дори не са във връзка! – сопвам се, определено нямам търпение за това. Трябва да знам какво той ще каже относно ситуацията и трябва да го спра да ме пита, защото вече знам, че съм ужасен лъжец.

- ... Зейн ли е?

- ЛУИ! МОЖЕ ЛИ МОЛЯ ТЕ ПРОСТО ДА СЕ ФОКУСИРАШ ВЪРХУ ВЪПРОСА?

- Добре, добре. Успокой се, по дяволите.... – Луи казва и вдига ръце в защита. Завъртвам очи и го чакам да каже нещо всъщност полезно. – Добре, твоят приятел е идиот първо на първо. Защо е целунал някого, когато е във връзка? Очевидно той има някакви сериозни проблеми.

- Той каза, че е било инцидент! Не е означавало нищо! –усещам, че ставам наистина защитнически настроен, а всъщност говоря за себе си. Луи просто ме поглежда.

- Това е глупост. Той е идиот.

- НЕ, ТОЙ НЕ Е!

- Да, той е. Защо го защитаваш толкова много? Разбирам, че е твой приятел, но това, което е направил е грешно. Ти не изневеряваш на някого, ако го обичаш. – Луи заключава и аз усещам гнева да нараства заедно с мен. Да съм честен, дори не съм му ядосан. Просто съм толкова уморен от липсата на сън и чувайки го да казва тези неща ме кара да се чувствам дори по-виновен отколкото бях преди.

- Забрави го, няма да разбереш. – сопвам се и Луи става наистина объркан. – Ти дори няма да се опиташ да се поставиш на негово място!

- Защо ще? Момчето е глупак!

- Знаеш ли какво? Забрави, че съм те питал. Уморен съм и просто искам да спя затова, ако не възразяваш аз искам да спя тук. – казвам и Луи става от дивана, хуквайки към стаята си.

- Хубаво.

- ХУБАВО!