Survive

Chapter 49

На следващият ден.

Почти е изненада, че се събуждам в празен апартамент. Осъзнавам, че съм заспал в леглото на Луи, което ме кара да се чудя къде той е спал. Не помня много от миналата нощ, просто помня, че той удари мъж в бара и после е влязъл в свада със Санди. О, и той ми каза, че ме обича... Главата ми пулсира и мога само да си представя какъв махмурлук има Луи. Изведнъж чувам почукване на вратата и се моля на Бог да не е той. Не мога да се справя с такъв вид драма точно сега. Отивам към вратата и съм облекчен, когато срещам лицата на Найл и Лиам. Те са били наистина разтревожени задето не се прибрах миналата нощ.

- Къде е Луи? – е първото нещо, което Лиам пита, когато пристъпва вътре, уплашен е да проведе разговор с него, ако той е наоколо и чува. Отивам към кухнята с наведена глава. Това главоболие ме убива.

- Не знам. Той очевидно ме избягва. – уверявам и Найл се засмива. Лиам повдига рамене и това го кара да спре незабавно. Наистина е странно как той може да намери хумор във всичко, но както съм уморен, всичко, което мога да направя е да го пречупя.

- Добре, какво стана? – Лиам пита и на мен ми отнема часове да си спомня какво се е случило миналата нощ. Лиам и Найл изглеждат заинтересовани от това, което ще кажа. Мога да кажа само по лицата им, че те знаят нещо, което аз не знам. Това винаги ме притеснява. И затова първите петнадесет минути са за обяснение как цялото тяло на Луи е било в синини след сблъсъка със Санди. Достатъчно странно е, че изглежда, че те не са разтревожени или изненадани колкото аз съм.

- И какво ще правиш сега? Имам предвид, че ти не може да живееш тук повече. Ще бъде странно. – Лиам казва.

- Да, той има право. Как се предполага, че ти ще се въздържаш? Този мъж е неописуемо красив. – Найл казва и ме хваща натясно. Хей, той говори за бившия ми.

- К-какво Найл? – заеквам, напълно съм объркан имайки предвид връзката му с Ели. Найл се засмива.

- Всяко момче е гей за него, окей? – той казва и тримата почваме да се смеем, но Найл изглежда мъртвешки сериозен и това ме кара да осъзная колко атрактивен е Луи всъщност. Той привлича и двата пола и ето защо всички го харесват. Това със сигурност казва много.

- Добре, мисля да посетя майка ми. И да остана с нея известно време.

Луи:

Не мога да го избягвам вечно. Трябваше да знам от началото, че връзката ми с Хари ще афектира върху съжителството ни. Дори и аз да съм единствения направил тази бъркотия, аз трябва да съм способен да бъда в собствения си апартамент. Не да грабвам обувките си и да отивам у Зейн, само защото искам да избегна конфликти с Хари. Той трябва да си тръгне в този случай. Мой е апартамента след всичко.

- Хари? – провиквам се след като влизам в апартамента си късно вечерта. Няма отговор. Не ми казвай, че съм нахълтал при Зейн напразно. Той трябва да е тук. Бавно отивам във всяка стая. При вида на чиниите в мивката мога да кажа, че той си е имал компания. Целият апартамент е неопетнен. Всички празни бутилки и неща от миналата вечер са почистени. Хари е вкъщи. Отивам в спалнята си. Последната стая в апартамента е, която не съм проверил и той трябва да е там.

- Хари...? Какво правиш..? –питам напълно объркан от гледката. Той си опакова багажа. Какво по...? Къде отива? Да не би да си тръгва? Ще живее някъде другаде? Толкова съм объркан и доста наранен. Хари почти ми хвърля поглед. Просто продължава да поставя дрехи в куфара си.

- Ако това е заради миналата нощ, аз много съжалявам, аз не..

- Запази си го. – прекъсва ме. Уоу, какво е станало с него? – Оценявам всичко, което си направил за мен, Луи, наистина. Но искам почивка. – той обяснява, но ме оставя все още объркан. Въздъхва и продължава. – Ще живея с майка си за известно време.

- Не е нужно да го правиш, ти просто може да останеш тук. Може да променим нещата. Да намерим начин да бъдем приятели, аз...

- Като днес? Ти изчезна рано сутринта, за да ме отбегнеш. – той казва с гняв в гласа си. Не казвам нищо, за да се защитя, защото той е прав. Аз избягах при Зейн след като се събудих, за да избегна конфронтация относно всичко миналата вечер. Можеше да се справя по-добре.

- Съжалявам.. – е всичко,което казвам.

- Сигурен съм, че си. – той казва със сарказъм. Не съм свикнал да го гледам така ядосан на мен. Толкова е обезпокоително. Кара ме да се чувствам като идиот. Като наистина надрусан. Как може да съм толкова глупав и да позволя на най-скъпоценната усмивка на света да изчезне? – Грижи се за себе си, Луи. –той казва и поставя ръка на рамото ми. Гледа ме право в очите, карайки сърцебиенето ми да се ускорява,но тогава минава покрай мен.

- Хари- името му се изплъзва от устните ми. Той бавно се обръща към мен с главата си покрита от къдрици, черна тениска и плътни устни. Прочиствам гърлото си. – Имах предвид това, което казах миналата нощ.