Survive

Chapter 35

На следващата сутрин.

- Найл ми писа тази сутрин. Каза ми, че ако искам мога да гледам филм с него по-късно. –информирам Луи. Ние стоим на покрива рано сутринта. Небето е необичайно сиво и навън е леденостудено. Но след като се събудих рано не отказах на Луи да го придружа за по цигара или по две. Той е изцяло обгърнат от голямото си яке. Кръстосал е крака и пуши в студа. Настрана от смъртоносния тютюн между пръстите му, аз го намирам наистина за очарователен този момент. Има нещо в него. Не знам дали е от начина, по който разрошената му коса се подава от сивото бийни или факта, че той е замръзнал достатъчно и бузите и носа му са почервенели.

- Наистина ли? – той го казва по начин, който е иронично изненадващ. Звучи така сякаш се опитва да ме предизвика за нещо, което явно знае. Всичко около него ме кара да бъда подозрителен тези дни и това ме подлудява.

- Да и аз наистина нямам нищо планирано, така че смятам да ида, ако си съгласен с това... - промърморвам. Луи се засмива и се обръща към мен с широка усмивка. Бръчките под очите му са очевидни и това е толкова сладко. Той изглежда е в доста добро настроение днес. Нямам идея защо, но това стопля сърцето ми.

- Хари, ти не трябва да питаш за позволението ми. Аз съм твое гадже. Не съм ти баща.

- Извинявай, навик е... просто го почувствах по този начин.

- Няма проблем, любов. Просто се увери, че си изял зеленчуците, нали? – Луи ми се подигра с плътен мъжки глас. И двамата се засмяхме на несполучливата му имитация докато града оставаше под краката ни. Телефонът ми изведнъж извибрирва в джоба ми. Предполагам, че е съобщение от Найл. Но за моя изненада не е. Съобщение от майка ми е. Като говорим за родители... трябва да призная, че очаквах съобщение от нея днес.

Здравей, скъпи! Надявам се, че ти и Луи сте добре. Кажи му „здравей" от мен. Липсваш ми. Освен това, честит рожден ден, скъпи. Ела, когато поискаш. Обичам те.

Сериозна ли е? Почакайте да си помисля за момент. И когато аз избягах от дома си, за да заживея с напълно непознат и по-късно да я посетя, за да разбера, че е бременна от чудовището, което наричам доведен баща. Тогава Луи го наби и ние на практика спасихме живота ѝ. Намерихме ѝ място за живеене и сега след години тя ми изпраща СЪОБЩЕНИЕ на РОЖДЕНИЯ МИ ДЕН и си мисли, че това е достатъчно? Аз не мисля така. Ако иска да ме поздрави, тя може да намине или нещо друго. Не да ми пише след всички глупости, а и аз ѝ помогнах всъщност. Не ми пука дали ще прекарам рождения си ден с някакви момчета, които дори не знаят, че аз ставам на двадесет и една днес. Предпочитам да съм тук отколкото там.