Survive

Chapter 9

Пътуването е наистина неудобно. Радиото прекъсваше. Те само говорят и никаква музика не се чува. Трима от нас са отзад, а шофьора е мълчалив. Колата спира зад хотел. Момичето тръгва да плаща, но Луи я спира.

- Ще му платя по-късно. – казва. Колко е щедър. Тя му се усмивка и го целува по бузата.

- Сигурен ли си, че си добре? – пита. Той кимва. – Просто ми звънни, ако нещо се случи. Става ли? Обичам те. – добавя преди най-накрая да го прегърне.

- И аз те обичам. – той казва. Тя се усмихва и ми помахва. Аз ѝ помахвам също и тя излиза от колата. Няма какво да лъжа, тя наистина е сладка. Но ревността ми ме кара да мисля лоши неща за нея. Това е грубо, защото тя изглежда добро момиче, а Луи очевидно я харесва доста. Не съм го виждал да прави нещо с нея, но просто я предпазва.

Когато се връщаме вкъщи със сигурност няма да заспим. Обличаме пижамите и се настаняваме да гледаме телевизия. Звукът от телевизора е единствения в момента. Някакъв репортер обявява за тъпи новини, които не изглеждат дори реални. Изключвам ги и поглеждам към Луи. Той седи на дивана до мен и преглежда имейлите си. Той изглежда фокусиран докато веждите му се вдигат нагоре, така прави, когато е ядосан. Започвам да научавам всичко за него и това е смешно. Има някои неща, които забелязах днес като например.. как той се усмихва широко и се заформят малки бръчки около очите му. Чувствам се глупаво, осъзнавайки, че съм се влюбил в тези малки неща, във всяко едно от тях. Но всичко, за което мога да мисля сега е онова момиче. Чувствам, че ще прозвучи грубо, ако го прекъсна сега, но искам да знам.

- Луи? – най-после казвам, разчупвайки тишината между нас за момент.

- Мм? – промърморва, все още загледан в листите.

- Това момиче, което беше в колата с нас.. дали тя е.. твоя приятелка или нещо друго? Имам предвид, че съм любопитен.

Луи незабавно се засмива, а после смеха му огласява всичко.

- Това е отвратително, Хари!

- Кое? – напълно съм объркан. Защо той изглеждаше толкова отблъснат?

- Тя ми е сестра. Наистина ще повърна, ако си помислиш нещо подобно отново. – засмива се. Нервите ми се успокояват. Това обяснява МНОГО. Ето защо тя изглеждаше толкова малка. Ето защо те не се целунаха. Ето защо тя не пи и той e закара. И ето защо Найл му поиска разрешение да я целуне! Боже, толкова съм глупав. Как не съм видял знаците? Предполагам, че ревността ме заслепява. Замъглила е зрението ми напълно.

Дори съм развълнуван да знам за сексуалната му ориентация и искам да разбера. Нуждая се от това да знам дали има шанс за нас на тази земя.

- Чудех се.. дали си.. – прекъснати сме от звъненето на телефона на Луи. Кой, по дяволите звъни толкова късно? Той бързо се пресегна и името „Санди" се появи на екрана. Луи го игнорира и отклони повикването.

- Съжалявам, какво казваше?

- Но.. няма ли да отговориш?

- Не, това е просто психично болната ми бивша приятелка. Трябва да сменя номера си скоро. Става наистина досадна.

Той определено е хетеро. Добре, трябваше просто да знам. Няма да имам шанс с него по никакъв начин.

- Добре. Ще си лягам. Трябва наистина да вземем матрак или нещо друго. Чувствам се ужасно аз да спя на леглото, а ти на дивана. – Луи казва.

- Аз не плащам никакви сметки и е справедливо. – усмихвам се. Той се засмива по най-очарователния начин и това ме предизвиква да се изчервя.

- Ако планираш да останеш тук, тогава може би трябва да си намериш работа? Имам предвид, не искам да те притискам, защото ти може би се нуждаеш от малко време.. това ще ми помогне много всъщност.

- Да, разбира се. Никакъв проблем. Обичам да помагам. – казвам му като дори не му оставям секунда да си помисли. Ако той ме попита да си намеря работа или иска да му помогна с икономиката, няма как да откажа. Ако не беше той, аз нямаше да съм жив сега. И сега изглежда справедливо. Мога да работя докато спечеля достатъчно пари, за да си взема нещо мое. Луи ми се усмихва и ми прави знак да се приближа.

- Ела. Леглото е достатъчно голямо за двама ни. Първото нещо, което ще направим на сутринта ще е да купим матрак.