Survive

Chapter 83

- Специална доставка за господин Томлинсън! – възкликвам докато внасям подноса с хубаво приготвената закуска, за да дам на Луи най-добрия старт на деня. Когато влизам в стаята забелязвам, че Луи стои в края на леглото и пише нещо на лист хартия. Щях да го попитам, но изглежда е нещо лично затова го игнорирам. Той го избутва настрани и сяда в леглото. Поставям подноса по средата и се излягам до него, наслаждавайки се на гледката, когато той започва да налива мляко в чая. Толкова е красив стоящ там с неговата разбъркана коса като на таралеж и шортите на Адидас.

- Няма ли да ядеш? – пита и аз поклащам глава. Яйца и бекон е хубаво като цяло, най-вече за мен, но не мога да натрупам повече килограми. Като говоря за това, не съм проверявал сегашното си тегло на кантара като с години.. – Хайде, скъпи! – Луи ме окуражава и се опитва да ме храни като дете. Въздишам и отмествам вилицата далеч от устата си. Луи дори не казва нищо, просто въздиша и завършва с яденето. Вглеждам се в кантара в ъгъла на стаята и очите на Луи ме следят внимателно. Поемам дълбоко въздух и стъпвам на кантара. Мамка му. Качил съм три килограма за последния път, когато проверих. Простенвам в раздразнение и се връщам в леглото, придърпвайки завивките върху голото си тяло.

- Качил съм три килограма...- казвам под дъха си. Луи ме гледа объркано.

- И? – пита с уста пълна с храна. Гледам го завистливо. Той може да яде и яде и не му пука за теглото си. Иска ми се да бях така. Въздишам и сядам пред него.

- Лесно ти е да го кажеш! Погледни се. Ти можеш да ядеш като луд и да не качиш никакви килограми. Аз мога да поглъщам въздух и да кача тонове. – преувеличавам, карайки Луи да се засмее. Удивява ме как той не може да приеме нищо от това сериозно. Всеки път, когато кажа нещо той винаги се шегува относно това и се смее. – Луи, моля те, бях мъртво сериозен.

- И аз също! – защитава се и поставя подноса върху нощното шкафче, осигурявайки повече място за нас на леглото. Приближава се по-близо до мен и поставя ръце върху раменете ми, гледайки ме точно в очите. – Скъпи, слушай ме. Защо позволяваш на това да достига до теб? Не ми пука за теглото ти и няма и да ми. – уверява ме. Поглеждам надолу, но той бързо връща очите ми върху себе си. – Ти си красив. Без значение какво правиш, ти винаги ще бъдеш абсолютно възхитителен за мен.