Survive

Chapter 69

"Добре, брат. Но как мина? Чух, че си прекарал нощта там."

Какво? Прекарал нощта къде? Мислех, че е прекарал нощта със Зейн? Очевидно не. Решавам да видя какво друго има, но когато плъзвам пръст има парола, която ме спира да отключа телефона. Мамка му! Точно в този момент Луи нахлузва тениска и аз изпускам вълнуващата гледка. Луи се обръща и преди да имам шанса да върна телефона обратно той го вижда в ръцете ми. Той се паникьосва и на лицето му се изписва гняв. Взема телефона от ръцете ми, но аз съм първия, който го скастря.

- Мислех си, че ти каза, че си спал у Зейн? – казвам изведнъж преизпълнен с гняв отколкото със скръб. Лицето на Луи пребледнява от страх, но той бързо се защитава и обръща ситуацията.

- Кой ти каза, че може да четеш съобщенията ми? – скастря ме.

- Очевидно нямам избор докато ти продължаваш да ме лъжеш! Толкова ли ти беше трудно да кажеш, че си спал някъде другаде? Трябваше ли наистина да лъжеш? – пристискам го, гледайки как поклаща глава безучастно докато се взира в пространството. Коригирам позицията си и сядам на леглото, той стиска челюстта си и почва да обикаля стаята. След това изритва празната бутилка от бира на земята.

- Добре, извини ме, че не усещам нуждата да ти казвам за всеки един детайл от живота ми! Излез от случая ми сега, а? – почти ми крещи. Изведнъж усещам тази отстъпваща роля, която ме бута надолу. Не, аз знам, че не мога да се справя с хора, които ми крещят и ме карат да се чувствам третиран, но това е Луи. Ако искам да кажа нещо, аз мога. Той никога не ми е вдигал ръка. Факт е.

- Аз живея с момче, което крие ВСИЧКО от мен! Осъзнаваш ли колко шибано схематично е това? Прецаква нещата! Не искам да живея с момче, което крие почти всичко от мен. – извиквам, ставайки и изправяйки се пред него. И двамата сме почти на инч един от друг и аз усещам, че всъщност имам някакъв вид ефект върху него. Той бавно затваря очи и преглъща тревожността си.

- Тогава си тръгни. – казва и аз усещам как всичко около мен се строшава. Не знам защо ме изненадва това, че думите толкова лесно са напуснали устата му. Как може той дори да ми предостави това като опция? Знам, че не бих се осмелил дори да дам тази мисъл на Луи. Но имайки предвид всичко случило се последно време откакто го познавам, почти усещам, че това е добра идея... имам предвид, че е прав, нали? Продължавах да се оплаквам от лъжите му, но никога мисълта просто да си тръгна не се е появявала?