Survive

Chapter 28

- Хари? – Луи прошепва внимателно. Оставям телефонът си настрани и се обръщам с лице към него. Прекрасното нещо лежи от своята си страна с ръце под бузите си и одеяла измачкани под него. Той се приближава близо до мен, дори когато няма останало място помежду ни на леглото. Късно през нощта е и след малкия ни „разговор" Луи изглежда отпочинал. Но ето го и него тук, изглеждащ точно така сякаш има хиляди неща в ума си.

- Искам да се махна от тук. – казва с приглушени тонове. Повдигам вежди в почуда, тъй като не знам за какво говори.

- От спалнята..? – питам напълно объркан. Луи въздъхва и се изправя в седнало положение, опрял е брадичка в коленете си и гледа от разстояние.

- Не, имам предвид от града. Просто за няколко дни. – обяснява. Изведнъж се почувствам крайно безполезен. Дали иска да се отърве от мен по този лош начин? Дали иска да ме остави тук в Ню Йорк, в апартамента си, на произвола? – Просто се нуждая от почивка. Знаеш ли какво имам предвид? – казва и се обръща към мен. Разбирам го перфектно, но не харесвам идеята да стоя сам в апартамента.

- И какво мислиш?

- Не знам. Просто круиз ще бъде добре, нали? – намръщвам се. – Хайде тогава. Ти очевидно имаш думата!

- Защо? Аз ще остана тук, нали така?

- Какво? Не!– изненадва ме като го казва. – Сериозно ли помисли, че ще те оставя тук? Няма начин, идваш с мен!

Следващата сутрин.

Луи и аз запазихме круиз за нас двамата. Очевидно ще споделяме една стая с единствено легло. Имам предвид, че ние по принцип спим заедно на едно легло, но там ще е странно. Какво, ако нещо незабравимо се случи на този круиз? Не мога да чакам.

- Ще отивам на работа. Опаковай нещата си докато се върна. – Луи казва и ми се усмихва. Мога да кажа, че той е точно толкова развълнуван колкото съм и аз. Чувам как входната врата се затваря и с това съм оставен сам в апартамента. Наистина е много лошо да нямам работа за днес, предполагам че би било хубаво да имам компания.

Правя всичко възможно да се разсейвам. Сякаш само това правя тези дни. Опитвам се да се разсейвам от най-големия си враг. Съзнанието ми.

Прехвърлям телевизионните канали и се спирам на едно ток-шоу, където говорят за жертви от насилване и сексуално нападение. Знам със сърцето си, че не искам да виждам тези неща, но не мога да се спра. Просто помага да знаеш, че някъде там някой е преживял същите неща каквито и аз. Но в същото време това ме връща в детството ми и в ранните тийнейджърски години.