- И как се запознахте вие двамата? Искам да чуя всичко! – майката на Луи пита любопитно докато ние стоим на масата във всекидневната и се храним с грандиозната храна. Поглеждам към Луи, надявайки се той да отговори. Как се предполага, че аз ще ѝ кажа реалната история относно това как сме се запознали без тя да ме съди? Какво се предполага, че трябва да кажа? Добре, ти виждаш. Аз бях депресиран затова отидох на непознат покрив и исках да скоча, тъй като имах наклонност към самоубийство. Но твоят син за късмет беше там, пушейки и ме спаси и позволи на напълно непознат да живее с него. Как ти звучи?
- Ние имахме...ъмм.. общи приятели. – Луи импровизира с пълна уста.
- Къде е банята? – питам докато ставам.
- Третата врата вляво. – тя отговаря и ми се усмихва. Давам ѝ слаба усмивка в отговор и изчиствам чинията си.Усещам погледите на всички върху мен докато напускам хубавата им кухня и минавам по коридора. Третата врата вляво... третата врата вляво... когато я намирам до нея има друга врата с изписано името на Луи върху парче хартия. Това трябва да е старата му стая. Мога ли? Наистина ми се искаше да не съм толкова любопитен относно всичко, но наистина съм. И знам като факт, че ако попитам Луи той ще каже не. Затова по-скоро просто мога да вляза, нали?
Оглеждам се наоколо, за да съм сигурен, че никой не може да ме види преди бавно да сложа ръка на бравата и да отворя вратата. Доста очевидно е, че никой не е използвал стаята от цяла вечност. Наистина е чисто, но всички вещи и мебели са му все още тук. Предполагам, че той просто е напуснал, когато се е изместил. Оглеждам се наоколо напълно поразен. Изглежда като най-обикновена стара тийнейджърска стая. Стените са покрити с плакати на известни личности и банди. Има няколко бебешки снимки в рамки накъдето и да погледна. Господи. Изглежда като да вляза в наистина секретна зона от тайни.
Отивам към рафта за книги и клякам пред шкафчето му. За моя изненада няма нищо друго вътре освен една кутия. Честно, не знаех какво да очаквам, но наистина не и това. Вземам я на леглото и почвам да оглеждам вътре. Има купища странни неща там. Билети за концерти, тетрадка, подписани CD-та и още няколко неща. Тогава осъзнавам какво е това. Кутията му със спомени. Защо е оставил кутията със спомени отзад?
Вземам фото албума и започвам да го разглеждам. Има няколко снимки изглежда от младините на майка му. Снимките са доста стари и аз мога да видя приликите. Докато страниците се прелистват, той става все по-голям и по-голям на снимките. Преди да се осъзная съм привлечен от изненада от училищните му снимки. Студент е виждам. Купища снимки на него и приятелите му в някакви къщи, снимки, на които си рисуват лицата и още други неща. Изглежда, че той е ходил на много студентски партита дори тогава. Никаква изненада.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Survive
Fanfic- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
