Survive

Chapter 99

Луи:

Лиам ми помага да се настаня на задната седалка в колата му. Цялото ми тяло ме боли след това ужасно падане. Буквално припаднах на ръба на леглото си. Сега се чувствам по-добре и трябва да проведа правилен разговор с Хари. Той може би се чувства като лайно след това, което се случи миналата нощ. Знам, че той ме целуна дори и да не исках, но в неговата глава това е дори по-ужасно. Той е преживял такива травмиращи неща като дете, може би е притеснен, че е било подобно. Трябва да съм сигурен, че той знае, че всичко е наред и че не трябва да е толкова жесток със себе си. Изведнъж получавам съобщение от Найл.

„той не е у дома и всичките ми лекарства ги няма"

Сърцето ми започва да се ускорява. О, боже мой, не. Знам какво означава това. Не, о боже мой. Къде може да бъде, ако не е в дома на Найл? Трябва да се прибера у дома възможно най-бързо преди той да е направил нещо глупаво.

- Карай по-бързо, ние трябва да се приберем у дома СЕГА. – извиквам на Лиам и той незабавно подкарва по-бързо без да ме пита.

Когато стигаме там аз изхвърчавам от колата и влизам в сградата. Когато стигам на етажа виждам, че входната врата е отключена, което означава, че той трябва да е там. Връхлетявам вътре и забелязвам, че лампите са светнати. Той трябва да е тук някъде. Паникьосвам се и влизам във всяка стая, проверявайки всеки ъгъл. Той трябва да е тук някъде. Не е във всекидневната, не е в кухнята, не е в спалнята ми... проверявам в банята и забелязвам следи от кръв. Какво по дяволите? Къде може да бъде? Мисълта тогава ме удря. На покрива.

Вземам асансьора за нагоре и когато стигам там осъзнавам, че е ледено студено и той е точно там, където си мислех, че ще е. Но вместо да стои на ръба на покрива както последния път, той е на земята в приемна позиция. Прибягвам към него и го виждам да лежи там, все още дишайки.

- ХАРИ! – изкрещявам.

- Луи? Ти си жив... - той казва с наистина дрезгав и мек глас и аз почти мога да го чуя. Мамка му. Изглежда така както преди две години, когато го направи. Кожата му е бледа и студена. Очите му са червени и кръвясали. Поглеждам надолу към ръката му и забелязвам големите дълбоки разрези върху китката му. Кръвта буквално тече от тях. Толкова е дълбоко.

- Какво по дяволите си направил? Защо направи това? – казвам и усещам нуждата да изплача очите си.