Survive

Chapter 1

- Хари, вечерята е готова!

Любимият глас на майка ми прозвучава извън банята. Вратата е заключена и аз стоя пред огледалото с видимо кръвясали очи, бледа кожа и влажни бузи. Поглеждам надолу към дланите си, в които държа най-различни видове хапчета от тези на майка ми. Поглеждам отново изражението си със страх. Надявам се това да помогне, но не мога и да остана. Не искам те да ме намерят умрял в дома си. Искам да си мислят, че съм си отишъл от нужда. Майка ми не заслужава тази болка, знам, но не мога да издържа повече. Освен това, ако тя откаже да напусне пияният ми доведен баща, аз няма да имам избор да напусна. Просто не мога да стоя в една къща с него.

- Хари! – тя извиква отново. Дори по-силно този път. Мога да разбера по гласът ѝ, че става нетърпелива. Краката ми почват да треперят от видимия стрес. Трябва да се справя с него.

- Секунда. -извиквам в отговор. Добре, това е. Ако остана тук твърде дълго тя ще стане подозрителна. Поглеждам надолу към хапчетата още веднъж. Обсъждам дали това е добра идея или не. Ако направя това сега, няма да има връщане назад. Въздъхвам. Няма да губя време. Сега или никога. Ръцете ми треперят и това предизвиква падането на няколко хапчета. Затварям очи и поставям няколко в устата ми. Разтиквам ги в гърлото си с малко вода. Трябва да изляза от тук преди действието да ме е ударило. Поемам дълбоко въздух, отключвам и изхвърчавам от банята. Трябва да приема факта, че наистина го направих. След години и години наистина го направих.

За щастие всичко бях планирал и извън банята се намира куфара ми. Опаковал съм някои важни неща. Трябваше да подхвърля някое правдоподобно извинение за това, което съм прибрал в куфара. Не мога да тръгна без чанта, а и те ще решат, че ги лъжа тогава. Вземам го и тръгвам към кухнята, където и двамата седят тихо. Майка ми изглежда уморена. Косата ѝ е пълна бъркотия, очите ѝ са зачервени от липсата на сън и е станала прекалено слаба, защото не се храни достатъчно. Тя пуши през цялото време и сякаш няма щастие за нея повече. Живееше с останките от това да ми бъде майка, но сега е нищо повече от един непознат.

- Защо стоиш така? Седни. Или искаш майка ти да те храни като бебетата?

Джо се изразни. Той стои с празни бутилки пред себе си и една наполовина празна в ръката си. Косата му е почнала да оредява и да посивява. И корема му е почнал да нараства с всеки ден. Отвращава ме. Майка ми не казва нищо, просто стои и мълчи. Мисля си, че няма да издържи мен и Джо дълго.