Survive

Chapter 51

Пътят е заобиколен от красива гледка на хоризонта. Вглеждам се навън и се наслаждавам на всяка част от този хубав град. Радиото е пуснато, но не мога да разпозная песента, затова не мога да пея както обикновено правя. Но нещо се усеща много различно през това пътуване. Той продължава да ме гледа от време на време и аз нямам никаква идея защо. Но всеки път щом го хващам той връща очите си отново на пътя. Захапва долната си устна наистина по секси начин, който ме разочарова. Вземам бутилката си с вода и пия малко от нея. Усещам очите на Луи залепени в мен и благодаря на Господ, че това е тихо пътуване,в противен случай ние ще се блъснем всяка секунда. Очите ни се срещат няколко пъти в огледалото. Неговите очи са диви и интензивни. Но аз облизвам устните си с цел да го дразня. Не мисля, че проработва, но все пак е някакъв изстрел. Луи изведнъж обръща колата и спира на първата свободна отбивка, която вижда. Гледам наоколо объркано. Това не може да е мястото, където е партито на Ели, нали? На практика няма никакви сгради наоколо тук.

- Защо спря тук?- питам. Луи бръква в джоба на якето си и вади кутията с цигари.

- Трябва да пуша. – казва провлачено.Сериозно?

- Сега? – питам. Той дори не отговаря, просто слиза от колата и затваря вратата след себе си. Въздъхвам и го гледам как запалва цигарата си и почва да обикаля навън в кръгове. Мамка му, почвам да се уморявам от това. Той има навика да прави неща в неподходящото време. Ще закъснеем сега. Преди няколко седмици щях да се справя, но не искам да се справям с тази глупост повече. Простенвам и излизам от колата. Затварям вратата агресивно и тръгвам с твърди стъпки към него. Без никакви предупреждения вземам цигарата от пръстите му и я хвърлям на земята.

- Какво по дяволите правиш? – сопва се. Не съм го виждал преди така ядосан на мен, но не ми пука точно сега. Краката ми може да треперят и аз може би преди никога не съм се чувствал така уплашен от него, но това няма значение.

- Уморен съм от глупостите ти, Луи. Закарай ме до онова глупаво парти и после може да пушиш колкото си поискаш.

- Ако си така уморен от мен, тогава защо се върна у дома, а? Ти можеше да останеш с майка си, а и аз си бях изцяло добре без теб. – той вече викаше. – Никога не бях ти казвал да се връщаш.

- Добре, късмет с преспиването с бившия ти, който може да се пребори с това да изкара глупостта от теб. – добавям и мога да кажа, че с изражението на лицето му съм успял с думите си да го ужиля. Но не ми пука.

- Хей! Недей да си тръгваш от мен. – Луи казва докато отивам към колата напълно игнорирайки го. Той ме издърпва за ръкава на ризата ми, така че да сме лице в лице. Дори и той да е достатъчно силен, за да извърти тялото ми в негова посока, аз мога да кажа, че той се опитва да е нежен с мен. Ние сме почти на инч един от друг и той ме гледа с блестящите си сини очи. – Спри да се държиш така все едно ме познаваш, приятел. Ти не знаеш нищо!

Усещам краката ми да губят силите си и изведнъж ми се приисква земята да ме погълне. Това беше много кофти за мен. Не бях казал това. И знаеш ли какво? Той е прав. Аз не знам нищо. Не знам какво е правил последните седмици. Не знам какво е било детството му. Не знам защо той и Санди са в свада. Не знам за какво взема лекарства. Не знам нищо.

- А-аз ... съжалявам... Аз не... - заеквам, дори не знам какво искам да кажа. Луи най-накрая отстъпва от мен. Почва да разтрива врата си и изведнъж започва да изглежда наистина притеснен.

- Забрави го. Закъсняваме. Влизай в колата. – изплюва.

- Н-н.. – опитвам се да се отделя от земята, но тялото ми не ми се подчинява. Опитвам отново. – Н-не – заеквам. Луи поставя ръката си на вратата на колата и се обръща към мен. Мога да видя гнева в очите му. Сега е чист гняв. Трябва да съм уплашен. Трябва да отстъпя. Виждал съм Луи да удря момчета. Той не отстъпва. Не може да превишава границите си така. Играя си със съдбата.

- Какво имаш предвид под „не"? – подкача ме и пуска бравата на колата. – Какъв ти е проблема?

- Не чувствам, че трябва да отида.

- Не чувстваш? – пита и се засмива. – Какво ти става? Ти си тръгна преди няколко седмици и се връщаш с това странно поведение и вталено тяло и-и тази глупава риза, която не е закопчана и какво се случи с косата ти като на коала? – той ме подкача и аз се почувствам наистина объркан заради вида си. Не мога да кажа дали ми прави комплимент, или ми се подиграва. Всичко, което знам е, че се чувствам глупаво по този начин. – Имам предвид, погледни се! Няма място за тревожене, не съм над теб.

Гърдите ми се стягат. Той призна ли си, че не е над мен? Има ли все още чувства към мен? Луи забелязва, че го настигам и бързо се отдалечава.

- Аз... - сякаш страда, когато се опитва да го каже. Каквото и да е искал да каже, то скоро е променено. – Хайде... имаме парти за посещаване.