Survive

Chapter 45

Три дена по-късно.

Стоя в кафенето в центъра на града. Предпочитам да бъда отвън, тъй като ще мога да се усамотя. Студеният вятър изпраща тръпки по цялото ми тяло. Наблюдавам всичко и всеки около мен. Всичко изведнъж става изцяло различно за мен. Защото виждането ми се възобнови и мога да видя всичко в друга перспектива. Светът е много повече от това, което виждам и ти можеш да го кажеш също като като погледнеш. Лесно е да съдиш книгата по корицата и това ме притеснява повече отколкото трябва.

-Добре, добре. Какво имаме тук? – чувам тънък глас зад гърба си. Бавно се обръщам, за да видя второто най-противно лице на света. Санди. Неговата платинено руса коса е пъхната под бийнито му и татуировките му покриват всеки инч от тялото му освен лицето. Сърцето ми потъва, когато мъжа сяда на стола пред мен. Искам да му кажа да ме остави сам, но уверената усмивка на лицето му ме плаши, затова решавам обратното.

- Говорил ли си с гаджето си скоро? –той задава искрен въпрос звучащ като обида. Кимвам и отказвам да го погледна. Просто продължавам да гледам чашата между ръцете ми, но това не помага, защото съм разсеян от татуираните му ръце. – Той каза ли ти? – той започва, а аз незабавно ставам ядосан.

- Че си го притеснявал? Да, каза ми. Ти наистина трябва да престанеш. Излиза извън контрол. – казвам и усещам краката си да треперят докато защитавам Луи от това момче, което е много по-голямо и по-силно от мен.

- Хей! Притеснявам? Това ли той ти каза? – той казва и хваща вниманието ми. Повдигам поглед и виждам сериозното му лице. Дори и когато има малка усмивка на него аз съм объркан. – Чуй ме твърдоглавецо. Луи дойде в апартамента ми сякаш е негов.

- В апартамента ти? Той каза, че ти си отишъл в работата му.

- Добре, това е глупост. Дойде на моето място изневиделица. Излизахме, изпихме малко бири..и.. добре.Едното нещо идва от другото. – казва и аз усещам стомаха ми да се преобръща. Поклащам глава. Няма начин. Защо да вярвам на думи изречени от този мъж?

- Ти лъжеш. – казвам като дори не го оставям да свърши. Не искам да слушам това. Луи не ми е изневерил. Не. Това не е той. Той никога няма да ме нарани така... нали?

- Нека бъдем реалисти. Луи е лъжец. Винаги е бил и винаги ще бъде.

- Не, той не е. Спри да говориш за него по този начин. Ти не го познаваш както аз! – казвам и усещам цялото ми тяло да се затопля. Устните ми треперят. Свивам ръката си в юмрук и се опитвам да се успокоя.