Боулинг писта. Ние отидохме на боулинг писта. Наистина ли Ню Йорк е станал така скучен? Най-добрият начин ли е да прекараш петъчната вечер на шибана боулинг писта както те си мислят? О добре, трябва да си призная, че е хубава промяна предвид всички тези партита всяка вечер. Отегчил се бях от това. Изненадва ме, че те не са.
Хари, Луи, Зейн, Найл, Лиам и Нанси. Това са имената изписани на големия екран над нас. Исках да питам къде е Ели, но после се сетих, че тя изневери на Найлър. Предполагам, че тя повече няма да бъде поканена да излиза с нас. Лошо нещо е това, вече съм подготвен да видя как Нанси си тръгва като цяло. Лиам е седнал и е увил ръце около нея и с едната си ръка държи бира. Те изглеждат наистина щастливи заедно, но ти не знаеш колко дълго ще продължат този вид неща в днешно време.
Времето минава и аз изглежда ставам все по-зле и по-зле в това. Минаха години откакто стрелях последен. Чувствам се глупаво, че не уцелих дори веднъж. Момчетата се шегуват с мен и ми се присмиват и всичко, за което си мисля е колко зле изглеждам. Луи е като шибан атлет. Добър в това и във всичко. Той е стрелял най-добре досега. Най-горе в листа е, а аз съм най-долу. Разбира се.
Преди да разбера е моя ред отново. Ще бъде чудо, ако не приключа последен с това. Единствената, която е зле в тази игра е Нанси и това кара Лиам да ѝ помага през цялото време. В противен случай тя със сигурност е подобрила резултата си. Изпивам глътка от кока колата си докато те казват името ми. Въздъхвам и вземам тежката боулинг топка. Добре ще е, ако тренирам по-късно. В противен случай няма да има никакъв начин да уцеля едно. Когато отивам мога да усетя очите на Луи да ме сканират внимателно. Усещам как нервите ми са на път да ескалират. Ще се проваля наистина лошо. Когато вече ще плъзвам топката виждам Луи да се приближава към мен.
- Опитай да я държиш така. – инструктира и показва като поставя ръцете си върху моите и ме напътства да я плъзна по професионален начин. Преглъщам и усещам пеперудите в стомаха ми да пърхат от докосването му. Настъпва мъртвешка тишина, когато топката се удря в земята и се плъзга до другата страна. И просто с това. Страйк. Всички започват да пляскат, а Луи ми дава въздушно пет. Лошо е, че е последно хвърляне. О добре, като цяло мога да кажа, че направих един страйк през цялата игра.
Момент по-късно ние стоим пред касиера и чакаме да платим. Луи стои на пръсти пред бюрото и дава повече пари отколкото е нужно. Подавам му моята половина, но той отказва.
أنت تقرأ
Survive
أدب الهواة- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
