Survive

Chapter 7

Чувствените думи, прошепнати в ухото ми изпращат тръпки към тялото. Лошо. Причиняват и втрисане по цялата ми кожа. Меките ръце с дълги нокти са отдръпнати от очите ми. Отварям очи и се извъртам. Очаквам най-лошото.

- Нанси аз..

Преди да имам шанса да кажа нещо тя ме избутва грубо и поставя пръст върху устните ми. Инструктира ме да бъда тих. Но аз не искам да бъда.Тъмните ѝ очи ми казват едно нещо. Опасност. Тя захапва долната си устна и се вглежда в мен. Ръцете ѝ се плъзгат от врата до косата ми. Доближава се и ме целува. Отстъпвам назад, но тя отново тръгва към мен докато вече не съм допрял до стената.

- Недей. – моля я. Така изглежда, че я поощрявам повече. Тя се усмихва широко, а на мен започва да ми става по-неудобно.

- Какво става, къдрав? Това е просто за една нощ. Не се налага да ми се обаждаш на следващия ден. – казва. Започвам да не я харесвам в този момент. Тя е наистина отчаяна и кой би искал това? Честно? Тя махна пръстите си от косата ми и ги смъкна към корема ми. Почва да гали дължината ми, но не чувствам удоволствие от всичко това. Дишането ми става по-тежко заради нервността. Поставям ръка върху нейната, за да спра действията. Тя най-накрая спира и се отделя от мен. Гледа ме шокирано. Поставя ръка на гърдите си и диша учестено. Може би греша, но изглежда, че ще заплаче.

- Не ме ли намираш за привлекателна..? – пита, напълно е шокирана.

- Какво?

- Не успях да те възбудя? Какво, нещо на косата ли ми има? Гримът ли е?

- Нанси..

- Не, не го казвай. Грозна съм, не е ли така? – казва с нестабилен глас и сяда на леглото. Поклащам глава и сядам до нея.

- Сериозна ли си? Нанси, ти си прекрасна. Просто не те възприемам по този начин.. Това е всичко.

Не отговаря. Продължава да ридае и да премахва грима от бузите си. Мразя да гледам хората като плачат. Особено, ако аз съм единственият наоколо. Никога не знам какво да правя.

- Може ли да те попитам нещо?- накрая питам. Тя кимва. – Защо го правиш? Защо налиташ на непознат, когото едва познаваш?

- Не знам.. Аз дори не те харесвам.. Харесвам Лиам. Но той не знае, че съществувам. – обяснява. О, момче. Това ще бъде дълъг разговор..

Луи:

След като се справям с ужасната ситуация отново излизам навън. Всички са там, но без Хари и Нанси. Къде са отишли? Тръгвам към останалите и Зейн ми подава цигара преди още да съм се приближил до тях. Вземам я и я запалвам, оглеждайки се за Хари. Чакам разговорът им да приключи, за да не ги прекъсвам. Когато най-накрая тишината ни обгръща ги питам:

- Къде е Хари?

- Каза, че отива до банята, но мина около половин час откакто отиде. – Найл обяснява. Толкова дълго? Предполагам, че е избрал да излиза с Нанси. Добре за него.. Дръпвам си от цигарите на Бленд, любимите на Зейн. Когато започвам да се притеснявам за Хари го виждам. Застава до скарата и започва да говори с Нанси. Поставя кичур коса зад ухото ѝ и започва да ѝ говори нещо мило. Но нямам идея какво. Тя му се усмихва и го прегръща страстно преди да влезе отново в къщата. Хари си взема напитка и идва към нас.

- Добра работа, приятел. Сега с Нанси сте заедно, така ли? – Зейн казва и увива ръка около Хари. Хари незабавно се изчервява и поглежда към земята.

- Ще ти е трудно да достигнеш до гащите ѝ. Ако разбираш какво имам предвид. – Найл грубо оповестява и всеки се засмива, както и Хари. Аз дори също, защото знам, че това беше грубо, но не го прави по-малко вярно.

- Как беше? – Зейн пита.

- Момчета, оставете на момчето пространство. Може би той целува, но не казва после. – обаждам се.

- Благодаря ти, Луи. – Хари казва и ми се усмихва. Усмихвам му се в отговор и му намигам. Мисля си, че заслужава респект за това, че не се хвали. Харесвам това.

- Кое е навит за „Истината или се осмеляваш" ? – Лиам изведнъж извиква зад нас. Всички почваме да се смеем. Кога той дойде тук? И защо ръката му е около Нанси? Обръщам се, за да видя реакцията на Хари, но той ми се усмихва. Официално съм объркан.

- Брой ни. – Найл казва. Добре. Нека забавлението започне.