Survive

Chapter 56

След може би навярно най-обърканата нощ в живота ми, която не съм преживявал от доста време, аз разбира се започвам деня с ранна смяна на работа. Луи не ми каза и една дума до края на вечерта. Беше ми достатъчно ясно, че е ядосан. Пътуването беше тихо и когато се върнахме вкъщи той отиде в спалнята си и затръшна вратата. Кралицата на драмата, това е той. Не разбирам. Ако не ме харесва, тогава защо аз да не изляза с Антъни? Няма смисъл. О, добре.

Като говорим за Антъни. След работа може да съм му писал и да сме излезли... Не ме съдете. Той е просто гениално момче, усещам как искам да отида на кафе с него и да разбера какъв е. За да бъда честен ще кажа, че той е наистина хубав и си прекарах добре. Разбира се имах обаждане от Луи, но не отговорих. Той ме игнорира цялата минала вечер и стоя затворен в стаята цялата сутрин. Държи се глупаво, а се предполага, че той трябва да е зрелия от нас. Остави и съобщение всъщност.

„Здравей. Аз съм. Не, не ти звъня, за да се извиня за миналата вечер. Просто се чудех дали ще се върнеш у дома? Трябва да ти кажа нещо."

Това е странно. Трябва да е нещо важно. Или не. Знам как Луи обича да ме плаши без причина. Връщам телефона си обратно в джоба и изпивам остатъка от капучиното си.

- По-добре да тръгвам. – информирам и карам Антъни да се намръщи. Чувствам се груб като го карам да се чувства така, но ние прекарахме хубав час, стоейки тук и опознавайки се взаимно. Но без значение от ситуацията Луи е на първо място. Дори всъщност да има навика да ме накара да се почувствам като лайно. И двамата ставаме от местата си и аз вземам палтото си. – Беше хубаво време.

- И аз съм на втора ръка? – пита ме. Засмивам се на себе си при мисълта. Честно, дори не съм сигурен дали е гей, но мисълта за тази среща ме кара да искам да се засмея. Луи ще ме убие.

- Кой каза, че това беше среща? – казвам дръзко и му се усмихвам. Той се изчервява и се усмихва в отговор докато аз си тръгвам.

Когато се връщам вкъщи и отключвам се препъвам в пощата ни. Въздъхвам и започвам да я проверявам. Вестници... реклами... реклами... сметки... и... какво е това? Писмо от нашата местна болница е. И е за Луи. И... вече е отворено? Какво по дяволите? Вглеждам се за момент и се чудя дали да го прочета, или не. Имам предвид, че искам. Наистина искам.