Survive

Chapter 42

Търпение.

Не е нужно нищо повече от търпение точно сега. Времето лети много бавно тук. Всяка изминала минута е като час. Стоя там заобиколен от празни столове и табела гласяща „чакалня". Докторите минават по коридорите сега както и преди малко, моля се те да извикат името ми. Да кажат името ми и това, че Луи ще е добре. Но минаха часове и те не са ми казали нищичко.

Беше наистина ужасно преживяване. Да изкачвам тези стълби и да не знам какво се случва. Нямах никаква улика, но сега той е заобиколен от професионалисти, които се справят с нещата от живота. Просто съм толкова притеснен. Толкова е странно да имам моя любим и моят ролев модел паднал в ръцете ми и несъбуждащ се. На практика треперех, когато се обаждах на линейката. И тук часове по-късно аз чакам някой да ми каже дали той ще е добре.

Краката ми са слаби и аз сядам там под наблюдението на заобикалящото ме. Не обичам да съм в болници. Прекарал съм прекалено много време там като дете. Нямам никакви достойни спомени като да съм посетил зъболекаря и после да съм си взел близалка. Повече прегледи, тестове и никакво споменаване на семейна терапия.

Ретроспекция.

- Не разбирам какво му има. Той стои в стаята си по цял ден, не яде, не излиза и продължава да се самонаранява. Притеснена съм. – помня майка ми да казва докато сълзи се стичаха по лицето ѝ. Тя беше толкова наивна да каже на всеки терапевт едно и също нещо всеки път, надявайки се на логическо заключение. Терапевтът беше толкова закоравял, че само кимваше, излагайки очевидното от време на време.

- Хари, защо отказваш да се храниш? – терапевта попита, бях толкова отегчен от тези срещи и мразех да отговарям на едни и същи въпроси отново и отново. Никога не води до никъде. Беше загуба на време и на пари.

- Защото не искам.

- Мислиш ли, че си дебел? –ето накъде отиваме отново. Излагайки очевидното както обикновено. Преди да имам шанса да отговоря майка ми започва, отговаряйки вместо мен.

- Да, той така мисли. Той се тегли по всяко време и може да стои пред огледалото години. Изглежда като обсебване, наистина.

- Запозната ли си с възможностите за анорексия и булимия? Защото това изглежда да бъде като случай на хранително разстройство или депресия. – доктора пита майка ми и о, тя изглежда объркана. Защото е невъзможно за някой да се бори с тези неща.