Survive

Chapter 76

Хари:

Събуждам се в празно легло, което ме кара бързо да се паникьосам. Не може да бъде. Не ми казвай сериозно, че той ще продължава да бяга всяка сутрин след като сме прекарали нощта заедно. Предвид това, че съм параноичен човек, аз излитам от леглото и започвам да се оглеждам из апартамента. Няма го. Никъде не се вижда, обувките му ги няма и АЗ ЗНАМ, че не е на работа днес. Връщам се в спалнята и въздъхвам, сядайки на леглото. Тогава осъзнавам, че съм изпуснал нещо. Точно върху нощното шкафче, където има бележка от Луи с неговия хубав почерк.

„Добро утро, любов. Свършило е млякото, затова ако не съм се върнал вкъщи, когато четеш това аз може би все още изкупувам целия магазин. Защото тръгнах с празен стомах. Бъди точно тук.

- Вечно твой, Луи"

Чувствам цялото си тяло да се отпуска. Благодаря ти Господи. Какво е сбъркано с мен? Защо се паникьосвам, когато той не е тук? Еха... наистина трябва да събера глупостите си. Но, Боже Господи, бележката беше толкова хубава. Стоя тук и се усмихвам като идиот. Обичам този мъж толкова много, че чак е болезнено. Как се предполага, че ще живея без него? ... Наистина, всъщност... как се предполага, че ще живея без него?

Накрая решавам да си взема душ, за да избистря мислите си. Водата се стича по всеки инч от тялото ми. Облягам главата си на студената стена, затваряйки очи и просто чакайки всичко това да приключи. Топлата вода запотява стъклената стена и всичко, което продължавам да правя е да държа очите си затворени. Не мога да кажа дали течността, която се стича от бузите ми е от водата, или сълзите. Отдръпвам мократа си коса назад от лицето си и се почувствам толкова задушен. Има огромна буца в гърлото ми, която прави дишането ми трудно. Преминавам с пръсти по стената на кабината и най-накрая отварям очи. Първото нещо, което виждам е излекуваните рани на китката ми. Изведнъж усещам желанието да отворя всяка една рана, но трябва да се боря срещу това. Трябва. Мина доста време откакто не съм се самонаранявал. Мога да премина през това. Мога. Мога. Мога.

Нежно преминавам с пръсти по ръката си, прекарвайки ги по различни видове рани и синини. Синините стоят от години, причинени от някой друг, а не от мен. Някой, който ме нападаше и злоупотребяваше с мен. Все още помня всичко. Всяко. Единствено. Нещо. Всяка дума. Всеки вик. Всяко докосване...