Survive

Chapter 22

Луи:

- Напълно ли си го изгубил? – сопвам се и посягам към контрольора в ръцете на Лиам. След като бързо съм шофирал по пътя за огромната и класна къща на Лиам, аз съм вече нахълтал вътре. И ето ме къде съм, седях точно срещу него. Той стои на дивана объркан и изплашен в същото време. По-добре да е изплашен.

- Какво правиш? И как дори влезе тук? – той пита. Влизането в неговата къща не е като ракетна наука. По-добре да си осигури охрана.

- Побъркал ли си се? – изсъсквам. Той все още изглежда объркан, затова и се приближавам. – Защо по дяволите действаш зад гърба ми и казваш на Хари? Видях съобщенията. За твое щастие ги изтрих преди да ги е видял.

Лиам явно вече схвана. Той въздъхва и сваля слушалките си като същевременно се изправя от дивана.

- Той трябва да знае. – той казва и внимателно поставя ръка на рамото ми. Аз бързо се отдръпвам от хватката му, разгневен съм му.

- Не, не трябваше. Защо искаш да провалиш всичко? Нещата най-накрая потръгнаха за нас. – надигам вой.

- Какво имаш предвид под „потръгнаха"? - той пита и аз потъвам в дупката. – Луи, не можеш да бъдеш с него. Ти знаеш това.

Той казва и сърцето ми се разбива на милион парчета. Да, по дяволите, знам това. Но е трудно просто да го приемеш.

- За това ли не искаш той да знае? Защото ти знаеш, че той ще те напусне, ако му кажеш? – сега като го казва наистина придобива значение. Винаги съм правел глупави извинения, казвайки си, че той не трябва да знае поради хиляди причини. Ето защо това трае толкова дълго. Ако той научи истината никога няма да иска да е с мен. Предполагам, че затова съм толкова уплашен през цялото време.

- Съжалявам, че трябва да ти кажа това Томо, но.. ти трябва да мислиш реалистично. Той е единственият, който ще бъде наранен. И със сигурност не искаш да го нараниш, нали?

- Не..

- Тогава знай границите си. Бъди негов приятел. Нищо повече.

- Но ние се целунахме.. вчера. – признавам и спомените нахлуват в главата ми отново днес. Мога все още да усетя начина, по който ръцете му са се вплели в косата ми и как усещам устните му върху моите. Искам да го целувам отново и отново. Но знам, че не мога. Това ще е безотговорно от моя страна.

- Предполагам, че ти остава едно нещо, което трябва да направиш.. – Лиам казва и аз искам да го ударя заради това, че е винаги прав. Но въпреки това го прегръщам, защото той знае кое е най-добре за всеки. И точно сега той е позовал единственото нещо, което трябва да направя. Отричане.

Хари:

Времето минава и аз изведнъж осъзнавам, че съм почнал да си пиша с Найл. Той идва малко след като Луи излезе. По някаква причина изглежда, че Луи го е изпратил тук. Аз съм на двадесет, със сигурност не се нуждая от бавачка. Но той може би се страхува да не се нараня. Нямам нищо против малко надзор, ако това е причината зад всичко.

Но аз и Найл си прекарваме добре. Направихме вечеря и сега сме на масата и говорим. Найл обяснява как се държи Ели и по-късно тя му звъни. Очевидно тя го лъже за някои неща. Хмм.. чудя се как върви между Лиам и Нанси.

-Луи! – Найл изведнъж казва по средата на изречението. Бързо се обръщам към Луи, който влиза през вратата. Той носи чанта от бакалията и я тупва върху масата.

- Запазихме ти малко. – казвам, прочитайки какво се върти в съзнанието му докато оглежда сготвеното. Той ми се усмихва и започва да разопакова. Прави ми знак да му помогна.

- Харолд, една дума? – пита. Кимвам и се изправям. Найл приключва с вечерята и ме потупва по гърба.

- Закъснявам, затова ще се видим утре момчета. – Найл казва и си тръгва. И двамата казваме по едно „довиждане" и връщаме вниманието си към нас.

- Трябва да поговорим.