My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

10.

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
  Гледна•Т/И   
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Пътищата ни с Джису се разделиха в момента, в който поехме към колите си. Тя се качи в BMW черен джип с Техьонг, а аз в лека спортна кола Audi със Сокджин.

Беше ми притеснено. През половината път не отделях очи от пода от срам, докато той караше и в купето цареше тишина, когато...

- Е, вълнуваш ли се?

- А-а?...

- За срещата. Вълнуваш ли се?
Аз кимнах в знак на съгласие.

- Истината е...че нямах търпение този ден да дойде...

- Защо?

- Ами, защо не?

- Не не. Исках да кажа, защо си се вълнувал толкова при условие, че съм поредната. Сигурно си се срещнал с десетки преди мен и тях също си ги извеждал на среща...

- Права си...така е, но...всичките бяха префърцунени и глезени, дори на моменти прости като държание и вид.

Аз замълчах и се върнах към гледането в пода.

- Но...когато те видях...още преди да те видя знаех, че си правилната жена за мен.

Пак го погледнах, озадачена от думите му.

- Така де, ти си независима, умна, мила дама. Вероятно не вярваш в тези неща като любов от пръв поглед, но...аз силно вярвам, че с теб усетих това...и...дори тази среща да се обърна аз пак ще те заведа до олтара.

Усетих как започнах да се топя на седалката до него от всички тези негови думи. Беше мил и трогващ...дали и аз не съм търсила през цялото време някой като него?

Скоро стигнхме ресторанта, вечерта беше прекрасна. През цялото време се шегувахме. Сокджин има наистина невероятно чувство за хумор. Умрях на стола в ресторанта, докато чакаме храната от смях. По едно време започнаха да ни гледат, за това трябваше да спрем с шегите, но беше доста приятно. И...с всеки изминал момент, прекаран с него започвам и аз самата както него да се убеждавам, че той е правилният човек за мен. Мисля, че ще имаме щастлив живот заедно.