My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

67.

Влязох в аптеката. Бях единственият клиент за момента.

- Добре дошли! С какво да ви помогна?

Една мила жена ме погледна и ми се усмихна топло.

- Здравейте. Ъъ, случайно да имате това нещо?
Извадих бързо телефона си и показах името на лекарството.
- Дойдох за него.

- А...да...Да господине имаме го!
Каза тя. Реакцията ѝ леко ме озадачи в началото, но после бързо се върна към началното си настроение. Наведе се за малко под плотът и след секунда изскочи обратно при мен горе с едно нещо в розова кутийка като от паста за зъби, но по-нежна и изчистена в цветовете.
- Заповядайте господине. Само това ли ще е ?

- Да. Благодаря.
Взех предполагаемото лекарство на нуна, прибрах го в раницата си и тръгнах обратно към входа. Докато бях с гръб чух да идва още една фармацевтка.

- Охо. Изглежда хубав и готин. Защо не го свали?

- Няма да повярваш какво си взе...
Започнаха да си шептят леко, докато се отдалечавам.

- Какво?

- Тест за бременност...явно е за приятелката му или нещо.

- Жалко, значи вече е зает...

...моля....!?!
Излязох от аптеката и се отдалечих достатъчно в някоя от страничните улички, след което погледнах в раницата си "лекарството".
Нима чух правилно..?
Взех опаковката, отворих леко, да видя съдържанието и изтръпнах, когато се убедих сам, че беше истина.
Това беше най-излагащото нещо, което са ме карали тези двете до момента! Превръзки, тампони, хапчета против спазми...но тест за бременност...
Иде ми да я...!!!
Жената от аптеката си помисли, че го взимам за гаджето си, а аз тъпака дори не посмях да се заинтересувам какво е това или да се защитя пред грешните твърдения!
Бесен съм!
Но пък възможно ли е нуна да е бременна..?
Ох, в момента съм със смесени емоции! Трябва да се прибера веднага, да ѝ искам отговори!

Затворих си раницата и пак тръгнах към дома, този път тичешком. Нуждаех се от отговори. Какво ставаше тук!?