My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

31.

- Всъщност да. Започвам да работя от вкъщи за постоянно. Не знам кога или изобщо дали ще имам шанс да се върна, така че...

- Разбирам, разбирам. Ти си вече омъжена жена и то в род с репутация, няма проблем.

- Т/И! Нося ти лаптопът!

- А! Благодаря ти много. Е, хора радвам се, че си поговорихме, но трябва да вървя, че бързам. Изостанала съм с графика.

- Разбира се! Тръгвай. Радвам се, че се видяхме.

- Аз също. Довиждане!

- Довиждане!

Прегърнах набързо групата и излязох навън, стигнах спирката и погледнах към телефонът си. О не! Забавих се много! Бях минали вече 40 минути, а докато се върна...

Бързо се качих в автобуса и потеглих. За жалост когато пристигнах пред имението изпаднах в ужас. Колата на Намджун беше отпред...

Бързо влязох вътре тихо и срещнах веднага Шуга.

- Ето къде си! Моля те побързай и иди при него! Търсеше те...

- Сега ли се прибра той?

- Да. Казах му, че си била в градината, но не ходи да те търси. Сега отиде да яде в трапезарията.

В този миг чух някакъв трясък идващ от трапезарията:

- КОЛКО ПЪТИ СЪМ ВИ КАЗВАЛ ДА НЕ МИ СЕРВИРАТЕ БЕЗВКУСНА ХРАНА ЗА БОГА! КАКЪВ Е ТОЗИ БУКЛУК!?

Изтичах бързо и заварих Намджун как крещи.

- Не виждам какво ѝ е на храната, че крещиш така.

- Ти къде беше! Погледнах през прозореца, но не те видях в градината!

- Значи трябваше да погледнеш по-добре...

- Не смей да ми отговаряш момиченце!

- ...