My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

83.

Станах, след като чух и се прибрах бързо обратно. Чух каквото исках да знам..
След 15 минути се прибра и той.
Аз бях в кухнята и оправях долу мивката, когато Джимин дойде на прага.

- Защо не идваш като те викам?

- Съжалявам, аз съм персонален иконом. Не съм за обща употреба...

- Аха, така значи..какво сега? На обидени ли ще се правим? Аз съм този който трябва да ти е сърдит!

Приближих се към него и застанах срещу него на вратата.

- Аз вече запомних името ти Парк Джимин. Съжалявам, че се получи така. Не исках..Просто през ушите и очите ми минават десетки хора с различни имена и лица, които не започнем, защото няма да срещна обикновено никъде и никога...реших, че си и ти един от тях..

- Не смей да го казваш отново, хьонг! Аз не съм този тип хора...

- Значи ми прощаваш..?

- ..може и да съм склонен да ти..

- Добре, тогава..
Подсмихнах се и го погледнах в очите.
- Кое беше онова момче в кафенето?

- Чакай какво!? Ти проследил ли си ме!?!
Джимин беше шокиран.
- Как не те е срам дори да ми зададеш въпроса! Не мога да повярвам, хьонг!
След което излезе от кухнята обиден отново. Ето, че пак оплесках нещата..

- Джимин, почакай!