My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

75.

- ...виж..знам, че не ти е лесно Т/И..но моля те. Не го приемай, че помагаш на него. Приеми, че ми правиш услуга, защото наистина е така. Не мога да се справя сам. Бях длъжен да звънна първо на теб. Но все пак ако не желаеш и няма да дойдеш до 20 минути, просто ще звънна и ще викна една линейка да го закара в най-близката болница. Просто ако дойдеш ти той би се зарадвал...все пак не е паднал болен от щастие...

- Ще дойда...

- Наистина? Боже колко съм ти благодарен! Добре. Ще те чакам.

- Мхм.
Затворих телефона на Юнги и погледнах към Чим, който просто не доумяваше особено какво се бе случило.

- Нуна, кой ти звънна?

- ...беше Юнги.. Намджун се е разболял и трябва да ида да му помогна да се погрижи за него.

- МОЛЯ!? И ТИ ЩЕ ИДЕШ?! Нуна ти и Юнги  ума ли си изгубихте!? След онова...ти се връщаш?!

- Аз отивам да помогна на приятел за един неблагодарник. Ще тръгвам, чакат ме. Но само да вметна, че ако искаш да се сближиш с Юнги няма да е лошо да се възползваш от случая и дойдеш и ти.

Тръгнах да се обличам и обувам, когато...
- Ч-чакай...
Чух Джимин иззад мен.
- ...и аз идвам. Няма да те оставя в една къща с Намджун.