113.

223 16 0
                                    

- Но.. Намджун. Няма ли да ни гледат всички странно? Костюмираният и елегантно облечената като за ресторант в лунапарка?

- Говори за себе си.
В този момент свали сакото си и остана по една бяла тениска.
- Аз съм готова да ходим на лунапарк.

- Ами аз..? Няма ли да ми се смеят хората..?

- Не.

- Какво имаш на предвид под "не" ?

- Ще видиш.
В този момент спряхме колата на паркинга. Беше пълен с коли, но нямаше жив човек на него, защото всички бяха в лунапарка. Шофьорът излезе навън, се отдалечи на няколко метра от колата и започна да чака...нещо?
- Ще се преоблечеш.

- Тук ли!?

- Стъклата са черни и няма никой друг на паркинга в момента тук, освен нас. Не виждам проблемът.

- И с какво трябва да се преоблека?

- В плика до теб има малко по-свободни дрехи. Облечи тях. Ние ще те чакаме да станеш готова. Нямаш определено време да станеш готова, но все пак моля те побързай и излез по-скоро.

- Добре...

Намджун излезе навън, кимна ми за последно и затвори вратата, а аз се скрих зад една от седалките и започнах да се приготвям.
В плика намерих друга рокля и капела, която да си подхожда в тон с нея.

Не след дълго излязох от колата и се отправих към Намджун и шофьорът ни

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Не след дълго излязох от колата и се отправих към Намджун и шофьорът ни.

- Изглеждаш фантастично.
Каза той.
- Щях да ти ги дам по-рано, но изглежда е имало защо да отлагам.
Засмя се и ми протегна ръката си.
- Е? Влизаме ли?
Аз му подадох своята ръка и тръгнахме заедно навътре.

My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora