My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

128.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И   
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Докато Намджун вървеше към мен внезапно телефонът ми извъння и вдигнах.

- Кажи Джимини. Какво има?

- Нуна! Трябва да ти кажа нещо! Току-що говорих с Джису-нуна. НАМДЖУН ТЕ ИЗПОЛЗВА!

В този момент затихнах, докато го гледах как се приближава към мен..

- Какво искаш да кажеш под използва Джимини?!

- Джису-нуна е успяла да говори с Техьонг, а той е притиснал баща им да му каже истината! Ако родиш на Намджун син, той ще получи 50% от цялото имущество на баща им! ...ало? НУНА ТАМ ЛИ СИ??! АЛО??

...моля..не..не може да бъде...
Мислите в главата ми нахлуваха една след друга. Изпуснах телефонът си на земята с големи сълзи в очите. Изпитвах негативен водопад от смесени емоции в себе си...

- ..той ме е използвал..не може да бъде истина..но...той винаги до сега се опитваше да..
Сложих ръка пред устата си.
- ..значи е истина..

- Т/И! Добре ли си? Скъпа защо плачеш?

Каза той и побърза да остави чашите на масата зад мен.
В този момент си припомниха всичко и ръцете, с които започна да трие сълзите ми...същите ръце с които ме прегръщаше..започнаха да ме отвръщат отново...

- Какво ти е? Т/И, скъпа кажи нещо!? Плашиш ме така!

- ..не смей да ме наричаш повече така..не смей да ме докосваш повече...

Бързо се дръпнах от него..до тук бяхме..

- Т/И, какво ти стана така изведнъж??

- Всичко е било заради парите, нали..?!

- Т/И...!

- ...не смей да се защитаваш..вече знам..аз не ти трябвам..винаги са те интересували само парите! Мислех, че си се променил! Мислех, че този втори шанс, който ти давам е за наше добро и вярвах, че ти ще се промениш! Но днес маската ти падна за пореден път! Никога няма да ти простя начинът, по който ме използваше Ким Намджун!

Всички се обърнаха и започнаха да ни гледат и Намджун забеляза това, но на мен не ми пукаше..

- ..Т/И мога да ти обясня всичко още сега, моля те остави ме да довърша..

- Не! Ти ме остави да довърша! Това беше последният път, когато ме нараняваш, Намджун! От утре си свободен от мен, приключихме! Не... Всъщност още от сега!

Изкрещях му и извърших халката на земята в краката му, след което си тръгнах обляна в сълзи от залата.

Тичай напред без особено да гледам, когато се блъснах в някого и паднах на пода.

- Т/И, добре ли си?! Толкова съжалявам. Защо тичаш?

В този момент погледнах нагоре и останах, че това беше човекът, от когото имах нужда в момента...

- Джин!!

Побързах да го прегърна, той коленичи на пода и също ме прегърна.

- Т/И, защо плачеш? Какво е станало?

- Намджун, Джин... Намджун ме използва..!

Не можех да спра да плача...

- Ах, този долен..!

..а той просто ме прегърна още по-силно и започна да гали главата ми.

- Т/И, моля те не плачи. Аз съм тук. Искам да ми разкажеш всичко чу ли..? Но не тук. Хайде, стани от пода и нека се махаме от тук. Отиваме у нас и ще ми разкажеш там. Хайде.

Джин ми подаде ръка да стана и двамата излязохме от хотелът. Качихме се в колата му и тръгнахме.