My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

61.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Събудих се, но чувството беше различно. Стаята беше различна. Усетих някой зад себе си и бързо се обърнах да видя кой е. За мое успокоение беше брат ми, заспал на ъгълът на леглото. Отдъхнах си. Бях си вкъщи...
Огледах се а после погледнах към Джимин и погалих розовата му главица. Той се събуди веднага от допирът ми.

- Нуна!

- Джимини...как се озовах тук?

Слушах историята на Джимин около 15 минути, след което той просто спря да говори и застинахме в тишината...

- Значи...Юнги е бил тук и всъщност той ме е довел...

- Той каза, че сме ти липсвали вече много и просто заради това си си дошла, но в предвид, че вече знам що за трудни отношения имаш с онзи мъж там съм сигурен, че причината да си дойдеш е била нещо повече!

- Н-не е вярно Чими.
Погалих розовата му главица пак в опит да не узнае истинските причини зад моите действия. Не бива да го занимавам със "семейният" си живот...особено, когато знам, че ми представят важни изпити в гимназията като за последна година.
- Няма такова нещо. Знаете колко ви обичам. Не съм ви виждала от толкова време вече, че ми липсвахте ужасно много. Това е. Юнги не те е излъгал.
Усмихнах му се аз.
- Не ме е?

-Не, не те е.

- Добре...в такъв случай след като изяснихме всичко...ела да вечеряме.

- Добре, аз ще ти сготвя нещо.

- Няма нужда. Мама е направила достатъчно храна, докато са навън,защото знае, че не мога да готвя. Така че просто ела да си стоплим някое от многото неща в хладилника.

- Хах, хубаво тогава.
Засмях се.
- Нека идем.

Слязохме долу и започнахме да ядем, когато...

- А...нуна..

- Да, кажи.

- Какви са онези правила, които Намджун ти е диктувал..?

- Правила ли..? Не знам за какво говориш.

- Оо, стига! Не се прави, че не ме разбираш!

- Съжалявам, но наистина не знам. Каквото и да ти е казал Юнги тук е сбъркал вече..или аз поне не си спомням за никакви правила..

- Хмм...