79.

261 23 0
                                    

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Юнги    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Лошо..ама и с съм един..
Как можех да му забравя името?! Сега ми е сърдит вероятно, а кой знае колко време ще остане още тук с мен и сестра си.

Тръгнах навън. Джимин вече беше взел останлата щайгата и се засякохме.

- Дай да я нося аз...

- Няма нужа..мога и сам..иди и вземи торбите..
Отвърна студено и ме подмина.
Гадост...за бога! Хайде Юнги! Спомни си името му по-бързо! Беше нещо с -джи...
Почесах главата си в опит да си спомня..
- Джи..Джи..какво пък може да е с Джи..Джин? Не не, беше нещо по-нежно..Джи..Джи.. Ооо забрави! Ще ида да попитам Т/И просто! ..

Отидох, взех двете торбите в ръце и тръгнах към кухнята. Оставих ги бързо и се качих нагоре.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Т/И    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Минаха около 30 минути от както ме оставиха с Намджун горе. От 30 минути се опитвам да смъкна температурата му, но не се получава особено. Тъкмо да я сваля  и отново я качва..

Очевидно компресите не помагат..какво да правя..
Юнги каза да му дам лекарството едва, когато дойде в съзнание...
Погледнах го, докато спеше.

Как е възможно да спиш толкова спокойно...или просто ми изглеждаш така защото нямаш сили да станеш да ми се развикаш? Имаш късмет, че все пак дойдох...имаш късмет, че поне Юнги ми е приятел..

- Т/И!

Влетя вътре в стаята Юнги и ме изкара бързо от моето състояние на размисъл..

- Айш! Не прави така повече! Изплаши ме!

- Съжалявам.
Внезапно погледна към Намджун.
- Събудил ли се е?
Попита шепнешком.

- Не. Но и не може да свали температурата...не знам какво да правя..какви лекарства имаш тук под ръка?

- Момент да ти ги донеса.
Каза той и изтича на някъде пак. След минута се върна обратно с два вида лекарства за температурата.

- Ето тези. Не са отваряни още. Едното е на таблетки, а другото е течно. Но какво мислиш да правиш с тях сега, като той не може да изпие нито едното..?

My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora