My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

12.

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Минаха месец от първата ми среща със Сокджин. Постепенно станахме много близки един с друг и вече го чувствах наистина като мое гадже.

Скоро отговорихме със свещеник сватбата и резервирахме зала след два месеца и половина считано от този месец. Чувствах, че въпреки изгодата на семействата ни,бях обичана истински от него и бях щастлива.

Унесена в мислите си за Сокджин дори не забелязах, че ми звънеше именно той.

Когато погледнах слязох на земята обратно бързо, взех телефона в ръце и вдигнах.

- Хей!

- Хей! Какво става?

- Ами нищо, знаеш пиша малко над книгата си.

- Започнала си да пишеш книга? Браво. За какво се разказва?

- Ами за момиче, което копнее да бъде обичано. Знам звучи тъпо. Все още размишлявам над сюжета ѝ.

- Звучи ми интересно. Междудругото, звъннах ти да те попитам, тази седмица в петък свободна ли си? Мислех си да идем на кино вечерта или нещо такова.

- С голямо удоволствие, но...имам работа и ще съм заета през целият месец... няма да мога Джин-ах...

- Еее, ами добре. Тогава когато си свободна.

- Когато се освободя, първата ми работа ще е да идем да гледаме филм по твое желание и за компенсация аз ще платя билетите.

- Обещаваш?

- Обещавам.

•••

Мина месец от както обещах на Сокджин да излезем и реших да си го спазя. Звъннах му.

- Ало?

- Хей, Джини!

- Хей! Как си?

- Добре. Познай коя се освободи и вече е готова за кино!

- Ооо, скъпа искам, но така се случи, че не мога. Баща ми ме амбицира да започна проект по отварянето на нов ресторант, този път в Америка и съм страшно зает. Мисля, че ти казах.

- Ъм...не...не си...

- Не съм ли? Ол, съжалявам много...

- Всичко е наред, спокойно.

•••
Скоро обаче Сокджин ми съобщи на следващият месец, че заминава на място там да отвори ресторанта и че ще остане там, докато бизнесът му не стане стабилен.

Трябваше да се съглася...нямах избор, но бях облекчена поне от факта,че все пак той щеше да ми стане съпруг.

И ето че денят дойде...очаквах на този ден да се видя с бяла рокля, но...ето ме. Сама в стаята си, работеща над поредната работа.

Сватбата на Джису и Тае наближава също... всъщност не трябва ли да я преместят преди моята?...

Внезапно в стаята нахлуха Джису и Джимин.

- Т/И! Т/И!

- Хей! Какво става?

И двамата бяха усмихнати до уши.

- Нещо хубаво?

- Онни! Няма да повярваш! Оправяй се бързо! Нямаме много време! Ще има сватба!

Джин се е върнал!?!