My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

42.

- Онни защо още стоиш при него!?

- Не мога да си тръгна...

- Как да не можеш!?

- Трябва да говоря с Джин първо по-скоро. Искам да знам истината относно това...

- Онни не тръгвай! Не искам пак да ходиш при Намджун!

- Няма, спокойно. Ще остане с теб тук. Техьонг, след колко време казваха, че ще изпишат Джису от тук?

- Ако се види, че е видимо по-добре може още след няколко часа в края на деня.

- Ясно. В такъв случай ще остана с теб. Тъкмо ще си поговорим малко.

Усмихнах ѝ се и я погледнах.

- Е, как положението при вас с Техьонг?

- Добре е. Е, като изключим това... Техьонг се грижи добре за мен онни.

- Радвам се. Поне едната от нас е щастлива.

Минаха няколко часа и състоянието на Джису се възстанови значително. Започна да се смрачава, когато един лекар влезе.

- Добра новина. Джису, вече можеш да си вървиш.

- Наистина ли? Онни чу ли? Вече съм добре!

Най-сетне я изписват. Отдъхнах си. Прегърнах я радостно и тръгнах към закачалката, където ми стоеше якето. Взех го и тръгнах да се обличам пак.

- Онни, къде отиваш?

- Вкъщи..

- Онова там не е твоят дом.

- Нямам избор...

- Онни...

- Трябваше все някога да се върна. Намджун сигурно вече е бесен, че излязох така и му се противопоставих.

В този момент тъгата по лицето ѝ започна да се показва отново.

- Онни! Моля те не си тръгвай! Не те пускам да идеш при онова чудовище...!

Джису хвана ръката ми в опит да ме спре да изляза от стаята.

- Да не мислиш, че аз искам!? Просто нямам избор...