My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

112.

Стоях на нокти от нерви в колата. Не знаех какво ще се случи. Виждала съм какво ли не от Намджун...страх ме е..

- Добре ли си? Изглеждаш ми бледа..

- Аз...не знам къде..Къде отиваме?

- Ще видиш.

- Но ме е страх да видя...ти си непредсказуем. Не искам да ме нараняваш повече..

- Ти наистина ли забрави?
Доближи се той по-близо до мен.
- Обещах на брат ти, от тук нататък само щастие за теб. Няма да те наранявам повече...
След което целуна челото ми нежно и ме погледна в очите.
- ..ни-ко-га. От тук нататък само усмивки, не искам да плачеш повече. За това успокой се. Отиваме на място, което мисля, че ще ти хареса.

Усмихна ми се топло, за да ми вдъхне доверие.
Аз само кимнах и се опитах да се успокоя. Какво ми ставаше...
Изпитвах смесени емоции от този човек и вече не знам какво започвам да изпитвам. Първо бе омраза и погнуса, после се превърна в страх, а сега...

- Сигурна ли си, че си наистина добре     Т/И?

- Намджун..мисля, че не се чувствам добре. Нека отложим изненадата. Имам някакво душливо и тежко, и в същото време хвъркато чувство от гърлото до стомаха..мисля, че съм се разболяла или нещо...

Намджун ме погледна и първоначално се подсмихна, но скоро се превърна в кикот.

- Я виж ти. Някой да не би да има пеперуди в стомаха? Това, защото те целунах ли стана?

В този момент се замислих и шокирана установила истината забих лице в пода от срам и повече не можах да си вдигна погледа, докато Намджун се смееше на седалката до мен .

- Стига Т/И, не се дръж като влюбена гимназистка. Все пак сме женени...но..ако искаш, няма да те докосвам повече, щом не се чувстваш добре.

- Не не, просто...просто..няма значение..

Скоро колата премина през познат път и чух множество радостни смехове. Повдигнах поглед, за да видя къде сме.

- Лунапарк..?

- Изненада~ Е? Още ли искаш да си идеш вкъщи?
Попита ме усмихнат Намджун.

Лунапаркът в града...не съм ходила тук от както завърших основаното училище..

Бързо се долепих до прозореца, за да зърна отново голямото виенско колело, а до него пък минаваше увеселителното влакче.