My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

25.

След малко поръчахме.

- Ще желаете ли вино?

- Не, обикновено не пия. Предпочитам да правя нещата осъзнато на трезво.

- Мъдро казано г-н Ким. Тогава и аз не искам. Келнер донесете ми просто по чаша вода.

После пак говорехме,но скоро го убедих най-сетне след едночасова вечеря да подпише.

- Беше удоволствие да правим бизнес с Вас г-н Ким.

- Разбира се. Аз също. Ако ме извините вече стана късно.

- Но разбира се сър. Не бива да караме булката у вас да чака, нали?
Пошегува се той, но на мен не ми изнесе особено. Опитах се да не го показвам и се усмихнах леко.

- Но разбира се. Е, желая Ви лека вечер.

- Подобно и на вас.

Излязох от ресторанта и тръгнах да се качвам в колата, когато чух от някъде женско хленчене. Обърнах се и се огледах. Скоро в тъмното мярнах силует на жена с хубава фигура в ъгълът на заведението отвън.
Доближих се до нея.

- Всичко наред ли е мис?

- Не сър. Приятелят ми току-що скъса с мен.

- Скъса ли? Колко тъжно.
Сложих ръката си на раменете ѝ.

- С-Сър какво правите?!

- Слушай скъпа, какво ще кажеш аз да ти помогна да го превъзмогнеш?

Виждаше се от километри, че е пияна,за това и бързо се съгласи.

- Моля те излекувай ме от тази болка...

- Имаш късмет скъпа. За твой късмет аз съм най-добрият лекар, на когото можеш да попаднеш.

Качихме се я колата ми и отидохме към някой от близките хотели.