My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

46.

Хванах Т/И и я тръшнах на бюрото по корем.

- По дяволите, Намджун! Какво ти става пак!

- Тихо...

- ...

- Дефакто не те излъгах. Ще ти простя...просто първо ще си понесеш последствията от действията.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Юнги

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- ОХ НЕ! НАМДЖУН НЕ ТАКА, БОЛИ! СПРИ!

Горкото момиче...това ли било. Намджун ѝ го връща по неговият си начин. Стоновете на Т/И можеха да се чуят по продължението на целият коридор. Не беше трудно да позная какво ѝ причиняваше, но се опитах да игнорирам звуците и да се фокусирам над работата си. Скоро всичко утихна и започнах да се чудя какво става.

До преди малко я превърна в moaning mess, а сега ...да не я уби!?

Отидох в близост до вратата и допрях ухо на нея. Знам, че не е етично, нито правилно, но се притеснявам за нея.

Вътре можех да чуя тежкото дишане на Намджун.

- Хах...Хах...струва ли ми се или с всеки път започвам да те мразя по-малко?

- ...аз... пък да те презирам...повече...

Слава богу...тя е добре...

Това ми стигаше да чуя, че е все още жива и има сили да говори.

Отдръпнах се от вратата и просто си тръгнах продължавайки с работата си.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Т/И

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Лежах на дивана изцедена като парцал след Намджун. Ужасен е. След това нещо вече го мразя двойно! Писна ми да се отнася с мен като с играчка!

- Е, сега след като си уредихме сметките...си свободна. Вече наистина ти простих, но ако се повтори няма да съм толкова мил с теб.

Каза той като си взе бисквитка от подноса със закуските на масичката пред дивана на който лежах и пак си седна на бюрото, сякаш нищо не се е случило.

Толкова съм изтощена, че нямам сили да се изправя и да ида до вратата, камо ли да ходя и да катеря етажи...