My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

82.

Опитах се да не ме забележи, докато го следях на където и да се бе запътил...Хах следя? Какво ми става?!
Внезапно се спрях, за да помисля..

- Ама аз..какви ги върша..? Защо следя хлапето..? Нима аз...НЕ! Просто сестра му ще се притесни, ако се изгуби или нещо стане с него. Трябва да го наглеждам просто.

Продължих напред. След малко стигнах някакво кафене. Джимин влезе вътре. Гадост...трябва и аз да вляза. Дано не ме види. Изчаках все пак да мине малко време и чак тогава влязох.

Видях го на една маса с някакво друго момче да си говорят. За щастие масата до тях бе свободна. Седнах с гръб към Джимин и си поръчах едно кафе, за да не изглеждам съмнително.

- Е, каза че е важно. Какво е станало с теб и Юнги? Изглеждаш унил. Нещо лоши ли е станало?

- Кук..ще обясня...

- Добре слушам какво е станало.

- Ами..да кажем, че с Т/И нуна трябваше да идем при мъжът ѝ, защото е болен и трябваше да се грижи за него. Аз отидох да помагам на Юнги каквото имаше и установих, че той дори не знае как се казвам! А аз му бях казал! Почувствах се ужасно. Знаех си, че няма да се получи!

Чух как нещо изтропа по масата. Сигурно беше стоварил главата си отгоре.

- Няма, няма. Стига хьонг. Недей да плачеш на публично..
Утешаваше го непознатото момче.
- Сигурен съм, че с Юнги нещата ще се получат. Спокойно. Вярвай малко. Сигурен съм, че ще те хареса. Ти се харесваш на всички.