My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

92.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Юнги     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Стоях си във всекидневната чакайки Т/И да излезе. Минаха 5, минаха 10 минути, но Т/И все още не идваше. Чудя се за какво ли си говорят толкова горе..

Накрая ми доскуча и реших да стана и да се пораазтъпча. Чудя се къде ли е Джимин в момента..

Реших да се кача горе обратно и да проверя. Не съм го виждал долу, значи би трябвало да е там, освен ако пак не е отишъл да се види с онова момче.
Отидох до вратата му и почуках.

- Джимин? Тук ли си? Може ли да вляза?

Нямаше отговор.

- Е, добре тогава. Влизам.

Отворих вратата и видях едно дребно човече, увито на пашкул я завивката.

- Колко сладко..Джимин? Спиш ли..?

- Ммм..Юн-ги~

- Ок, явно спиш. Просто ще..

Как се е завил с зикаквата...ще вземе да се изпоти и да настине.

- Оби-чам-те...

- Какво!?

Внезапно се дръпнах от него като попарен...какво си позволи да каже този малък тиквеник..?!
Няма значение. Сигурно бълнува нещо.
Върнах се да го поразвия и Джимин
изведнъж се завъртя с лице към мен. Отвори леко и сънливо очите си и се усмихна.

- Мм Юги..

- !?..

Изведнъж без предупреждение ме дръпна за ръката и паднах при него.

- Джимин моля те! Ако сестра ти види това..! ДЖИМИН!

Внезапно хлапето отвори очите си широка. Май се събуди. Погледна ме ужасен.

- ТИ!?!

- ?!?! *туп* АУЧ!

- Кой ти каза да лягаш до мен!?

- Ама ти си уникален, знаеш ли! Първо ме дърпаш при теб, после ме буташ от леглото си! Реши се най-сетне искаш ли ме или не!

- ...хьо-хьонг...