26.

305 25 2
                                    

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

На сутринта се събудих отново.
Леглото от другата страна беше празно..отново.
Въздъхнах, станах, оправих се и слязох за закуска.

- Добро утро господарке. Как сте? Как спахте?

- Юнги моля те...направи ми услуга...
Казах като се отправих и седнах на мястото си на масата.
- Не ме наричай "господарке", чувствам се странно. Нека си говорим на "ти"...и без това си малко по-голям от мен...

- Добре...е, как си?

- Хах, как ли...
Въздъхнах.
- И днес го няма за пореден път... всички вкъщи ме убеждаваха: Т/И. Семейство Ким са почтени и мили, честни мъже. С когото и да бъдеш в този живот ще си щастлива.
Ами не. Не съм...напротив ужасно нещастна съм!

- Недей така. Сигурен съм, че ще си дойде...Г-н Ким си е такъв. Не се задържа на едно място дълго. Обича да пътува и да излиза.

Юнги не ме разбираше...този човек не ме обичаше...защо му беше да стои при мен?!...

След закуска излязох навън. Отидох до аптеката и си взех противозачатъчни. Прибрах се обратно, изпих бързо едно и скрих опаковката.
Скоро Намджун се прибра.

- Добро утро...

- ...

- Няма ли да ми кажеш поне къде бе?...

- Теб това какво те засяга?

- Ами...аз съм ти съпруга как какво ме засяга?

- Не се залъгвай. Такава ми се водиш само на хартия.

Каза и след малко се приближи към ухото ми.

- Но със сигурност искам нещо от теб...нещо ценно...

- Т-толкова си безсрамен!

Изкрещях и се отдръпнах от него.

My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ