60.

289 23 0
                                    

Слушах Мин Юнги, докато продължаваше да ми разказва всъщност какво се бе случвало през цялото това време.
Той ми разказа цялата история и всичко което знаеше за случката и състоянието на нуна. Замълчахме за момент и аз използвах този момент да усмисля всичко това. Бях бесен на Намджун. Как може да се отнася така към по-голямата ми сестра?!
Не след дълго Мин Юнги се изправи и аз станах заедно с него.

- След като ти казах всичко..нека ти помогна да занесеш сестра си до стаята ѝ. Само ми кажи коя е стаята.

Той се приближи, мина покрай мен и тръгна да я повдига, но аз го хванах горе за ръката.
- Не...
За мое огромно учудване под меката материя на сакото усетих, когато го пипнах, твърд мускул. Доста силничък явно беше.
-...от тук поемам аз. Няма нужда. Ще се оправя и сам..

- Сигурен ли си хлапе?

- Да. И спри да ми викаш така.

- Но ти си такова...
Аз го изгледах леко злобно. Не ми беше приятно да ме подценява.
- Е, добре тогава. Все пак.
Изведнъж той извади химикалка и малко тефтерче от вътрешната страна на сакото си и написа нещо на един лист, след което скъса и ми подаде.
- Все пак в случай, че изникне нещо или искаш да говорим пак, това е номерът ми.

- Благодаря...

Той кимна и се отправи към вратата.
- Аз ще тръгвам вече. Забавих се повече от 30 минути, така че скоро Намджун ще започне да ме търси къде съм, за това по-добре да тръгвам вече. Чао. И се грижи за сестра си.

Аз му кимнах също и той се отправи към вратата.
- А! Юнги-хьонг!
Той се спря и се обърна със студен поглед отново към мен.
- ...благодаря...че ми казахте истината, а не ме излъгахте...
Видях една лека усмивка да се показва, той се обърна обратно и излезе.. Тръгна си..

В този момент се върнах на земята и се обърнах към тялото на нуна. Отидох към нея и я хванах, повдигнах я в булчински стил и я занесох нагоре към стаята ѝ, след което я оставих да легне в леглото ѝ. Взех столът от при бюрото ѝ и го задърпах към себе си, след което стоях и я наблюдавах известно време, преповтаряйки вътрешно в главата си всичко което онзи мъж ми каза, докато клепачите не ми натежаха и не отпуснах главата си на матрака до нея.

My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora