My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

116.

Не знам какво се случи..не можех да помръдна, не можех да сторя нищо друго, освен да му отвърна. Но защо изобщо го направих!?
Бързо побързах да се дръпна от него, но беше вече твърде късно. Той не ме пусна доброволно. Едва, когато въздухът ми беше на привършване той реши да се отдръпне от мен, но не беше приключил.

- Намджун...не..
Казах аз, докато се беше запътил надолу по врата ми.
- Ахх..стига..!

След врата ми започна да целува ключиците ми, когато нещо се случи. Усетих движение...потеглихме отново.
Това беше шансът ми. Събрах колкото мога сила и го избутах от себе си, след което се свих в другия край на кабинката.

- ..Т/И..
Каза той, но аз се направих, че не го чух..
- Съжалявам, аз..аз не исках да..просто..

В този момент слязохме и кабинката се отвори, а аз избягах от нея обратно към колата на паркинга, където ни чакаше шофьорът.

- Т/И! Чакай!..

Стигнах колата и се качих бързо в нея, без да продума и думичка.
След мен дойде и Намджун.
И той се качи в колата също, и ме погледна.

- Защо избяга така? Т/И..моля те..погледни ме поне..
Опита се да обърне брадичката ми към него, но не можа. Отидох колкото се може повече към прозорецът си, колкото се може по-далеч от него..

- Сър да тръгвам ли вече?

- Тръгвай..
Обадих се аз и колата потегли бързо към имението.

Щом спря излязох бързо и си влязох вътре.

- А, здравей! Прибрахте ли се вече?
Чух гласът на Юнги да ме поздравява, но не ми беше до това и просто
си отидох в стаята.