My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

45.

- Ол...има ли нещо?

- Всъщност да...аз...чувствах се виновна и...искам да ти се извиня относно онова...донесох ти нещо да се подкрепиш малко..

Казах му, погледнах надолу и му оставих таблата на декоративната масичка до дивана.

- Ол...

В този момент видях как се усмихна самодоволно.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Намджун

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Планът ми проработи. Почувствах се доволен от резултата и нямаше как да скрия усмивката си.

- Да... аз...съжалявам, въпреки че не бяхме и двамата прави, но реших, че ако направя първата крачка вероятно...

- Разбирам.

Изправих се и я приближих. Гледах я през цялото време в очите. Запътих се към вратата да изляза, но внезапно се спрях. Хрумна ми по-добра идея. Обърнах се с гръб към ключалката бързо и пак я погледнах очите.

- Значи..! Дойде само, за да ми се извиниш?

Казах го на висок тон, за да не успее да чуе щракването на ключалката на вратата как я заключвам с една ръка зад гърба си.

- Да..

- Добре тогава. Извинявам се и аз ти прощавам.

- Уоу, наистина ли?!

- Не.

Сега беше момента! Приближих се бързо към нея и я хванах с две ръце за китките. Можех да усетя сладкият ѝ аромат.

- Намджун! Пусни ме! Какви ги вършиш?! Какво пак ти щракна!?

- Оо, аз съм си с всичкият. Грешката е твоя, че си толкова наивна.

Тръгнах да целувам врата ѝ.

- Не!

- НЕ СЕ ДЪРПАЙ! ЕЛА ТУК И БЪДИ ПОСЛУШНА!

Хванах я пак, като се опита да се отскубне и я блъснах към стената, след което продължих от там, където ме прекъсна.

Лек стом излезе от устата ѝ, което нямаше как да не ме накара да се усмихна.