My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

114.

Вътре беше пълно с хора и щастливите им смехове изпълваха мястото.

- Е? Къде искаш да идем първо?

- Тук!
Посочих въртележката.
- Нека идем на нея!

- Добре тогава. Да вървим.

Качихме се, затегнахме коланите си и забавата започна. Можех да видя част от парка долу под нас от толкова високо. Беше забавно.

После се качихме на влакчето и се приготвихме за малко адреналин. Намджун и аз не спряхме да крещим.
След това слязохме за малко почивка.

- Ох, лошо ми е..
Каза той.
- Мисля, че ще повърна. Т/И, никога повече не ме карай да се качвам на това.. Не знам защо след като като дете не го харесвах реших да му дам шанс отново..

- Хах, извинявай. Аз съм по същият начин до някъде. Този влак ме накара да ми се вие свят повече, от колкото въртележката.

- Ъх, съгласен. Ела да поседнем малко и да си починем след това нещо..

- Да.

Седнахме на една пейка, но след няколко минути повдигнах поглед за да видя срещу мен, че правеха захарен памук и ме осени идея.

- Намджун. Стой така. Веднага се връщам.

Станах и изтичах бързо към човекът с памукът за един, след което се върнах обратно при Намджун, който ме гледаше толкова учудено.

- Нося ти нещо сладко, да ти мине.

- Бла-благодаря..
Каза той изчервен.
- Не очаквах, че ще вземеш...но е твърде голям, боя се че няма да мога да го изям сам.
Усмихна се.
- Ще ми помогнеш ли?

Аз му се усмихнах също и кимнах.

- Добре.

Започнах да си късам от едната страна, а той от другата, но внезапно забелязах колко бързо започна да изчезват неговата половина.

- Не знаех, че обичаш захарен памук..

- Обожавам го още от дете. Винаги, когато имаше някакъв фестивал карах татко да ми купува. Друг път ми носеше за награда, ако бях добър и бях отличник в училище.
Ами ти? 

- Хах, нека помисля. Може би винаги съм го харесвала.. Спомням си как идвахме тук с приятели от училище веднъж месечно и винаги си купувах преди да си тръгнем. Но и като по-малка си спомням как мама и татко постоянно ни купуваха, щом идехме в такъв парк или фестивал на мен и Джимин. Джису не обичаше много сладко. Всъщност само като си спомня за това място и чувствам някаква радост отново от онези детски години.
Казах усмихвайки се и Намджун забеляза това.
- Но.. Намджун? Кога го изяде толкова бързо?

- Докато говореше...