My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

78

Слязох с Юнги надолу докато нуна остана горе в стаята. Отидохме през задният вход, за да внесем продуктите.
Отвън ни чакаха две щайги със свежи плодове и зеленчуци и още 2 торби с други неща като месо, яйца и други.

- Не разбирам..живеете само двама, а поръчвате толкова много храна. За колко време е това?

Попитах го докато вървяхме.

- За около 3 дни.

- Само 3?! Как е възможно изобщо това?!

- Ами като за начало, господин Ким се старае да се храни добре и балансирано, пък и за приготвянето на храните, които обича изисква много материал, който после или се превръща каквото остане от него в нещо друго за хапване, или се изхвърля.

- Какво разхищение...

- Знам.
Внезапно с Юнги се погледнахме.
- За това се опитвам да не изхвърлям  колкото се  може повече.

Стигнахме кухнята.

- Ето. Да започнем от тук. Дръж това.
Каза той и ми подаде да нося една щайга да нося заедно с него.
- Ок..
Тръгнахме обратно към кухнята.
- Хлапе, остави ги тук.
Аз замълчах..
- Какво има?

- Колко пъти да ти казвам да не ми викаш така..

- Ами...как..тогава..

- Мисля, че не ти го казвам за първи път. Имам си име. Използвай го.

- Ами...аз...

- Какво? Не ми казвай само, че си ми забравил името...

- Ами аз...а..

В този момент усетих как сърцето ме заболя...
Човекът, който харесвах, дори не знаеше името ми...

- Знаеш ли...забрави...няма значение...
Оставих щайгата на земята и просто тръгнах да внеса останалите продукти.