My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

38.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Джису

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Събудих се и се огледах, но не бях у дома... Лежах в болнично легло. До мен седеше Техьонг, беше заспал седнал, облегнал главата си на ръката ми в леглото.

Понечих да го погаля по главата. Милият ме е завел тук и е останал с мен...

Внезапно той се сепна от допирът ми и вдигна главата си нагоре, след което ме прегърна бързо, силно.

- ДЖИСУ! Слава богу ти се събуди!

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Техьонг

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Усетих ръцете на Джису как ме прегръщат. Разплаках се. Не можех да я гледам така как страда. Напоследък тя се превърна във всичко за мен.

- Не знаех нищо за плановете на братята си и баща ми.Невинен съм, кълна се.. Моля те не ме оставяй...

- Знам...усещам го...всичко е наред...Аз извинявай, че реагирах така остро, но просто...

Изведнъж Джису започна да плаче.

- Просто...онни ми липсва...моля те направи нещо по въпроса Те...моля те...направи така, че онни да си дойде обратно... Намджун ми я отне и аз няма да му го простя..!

- Няма страшно...не се бой...ще се видите скъпа...

Хванах и прегърнах Джису силно. Не мога да я гледам такава.

- ...ще се видите...

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Т/И

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Хей! Сготви ми! Гладен съм!

- ..да ваше височество...

- Какво ми каза!?

- Нищо! Нищо!

Отидох към кухнята да сготвя нещо на Намджун. Напоследък не е викал частният си шеф готвач да му готви. Държи се като малко дете с мен и ме кара само да му готвя разни домашни гозби.

След 20 минути излязох от кухнята да проверя как са нещата. Телефонът в фоайето звънна и Юнги отиде да го вдигне. След няколко минути се приближи към мен в кухнята,докато сервирах на Намджун. Беше някак разтревожен за нещо, просто можех да го прочета в очите му...

- Господарке!

- Какво има Юнги? Станало ли е нещо?

- Ами, станало е нещо със сестра Ви...

- МОЛЯ!?