My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

69.

Не откъсвах очи от проклетия тест. Можех да видя как чертички те започват да се появяват бавно. Моля те остани си на 2, моля те...
Тестът не спираше да се мести и това ме подлудяваше заедно с чакането му. С всеки микрометър с който мръднеше си отиваше и надеждата, че може да си въобразявам. Накрая започнах да виждам третата чертичка как се показва. Беше ми ясно. Нямаше какво повече да чакам...
Взех го в ръка и слязох надолу при Чим.
Той ме чакаше в напрежение на дивана и когато ме видя да приближавам стана.

- Нуна! Какво става? Има ли нещо?

Подадох му теста опитвайки се да сдържа сълзите в себе си. Той го взе и се ококоли, като видя трите чертички.

- Н-нуна...

Не мога повече. Не бива да ме вижда така. Обърнах се рязко и бързо се качих нагоре към стаята си.
- Нуна! Стой!
Заключих вратата и се свлякох на пода облегната на нея. Свих глава в коленете си и заплаках силно с глас.
- Нуна, моля те да се успокоиш.
Каза Джимин от другата страна на вратата. Опита се да отвори вратата, но напразно.
- Моля те да ме пуснеш и да поговорим. Всичко ще бъде наред...

Не...нищо не е наред..
Нима нося детето на тази отрепка в себе си..
В момента ми се иска да не живея. Мразя го от дъното на душата си...
Какво да правя сега...