My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

77.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
    Гледна•Джимин 
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Помагах на Юнги с носенето на Намджун нагоре по стълбите, но не можех да откъсна поглед от Юнги-хьонг...

- Ей, хлапе! Моля те не гледай към мен, а си гледай в краката! Ако се спънеш ще пребиеш всички.

- А...да...извинявай..

Гадост...забеляза ме. Ама и аз съм един идиот...кой знае колко време съм го гледал...

- Ето тук да го оставим.
Кимнах му.
- Ета така. Добре успяхме. До тук добре, но..ъхх температурата му май се е вдигнала още..отивам до долу за останалите нещата.

- ..добре..

Юнги излезе и ме остави за момент сам с Намджун в стаята. Погледнах го. Никога не се бяхме виждали на живо официално. Само бях гост на сватбата им, но..еха доста е едър в сравнение с мен и Юнги. Не изглежда лош човек докато спи...но защо, когато се събуди причинява толкова болка на нуна..?
Изведнъж вратата се отвори пак и вътре влязоха Юнги и нуна.

- Т/И, температурата му продължава да се вдига, а ми е дал няколко задачки за днес. Ще останеш ли с него само докато ги свърша всичките?

Погледнах към Юнги стъписан, а после към нуна да видя какво ще отговори. Какво си мисли Юнги? Защо не ѝ даде да свърши задачките му тя по-добре?!..

- ..добре..
Моля!?
- Добре. В такъв случай моля те остани тук, аз слизам надолу да ти донеса лекарствата му в случай, че все пак се събуди, да ги изпие и ще му приготвя нещо, а брат ти ако иска може да слезе с мен долу да ми помогне.

- ..аз ли..?

Нуна кимна само тихо, Юнги я разбра и тръгна към вратата.

- Добре. Аз отивам. Хлапе, хайде идвай с мен!
Каза Юнги вече в коридора на отворена врата.
- Да, да! Сега идвам!

Изчаках няколко секунди, след което погледнах към нуна.

- ..какво?

- Какво ли?! Защо се съгласи да останеш с него?!

- ..Чими това е за малко, просто помагам на Юнги, да смогне с работата си. Спокойно довечера, ако състоянието му се подобри си тръгваме.

- ..ако? ..ако се оправи до довечера? Значи ако не се, си колонна да останеш до него до колкото е нужно?!

З

а момент нуна замълча, но после го погледна, взе компреса и проговори.

- ...не знам за него..но знам за мен..дадох обет и няма да го наруша..длъжна съм..